Матю Райли - Петимата велики воини

— Хей! Вижте!

Плаваха в тясно заливче между покрити с мъх канари и надвиснали над тях дървета. Погледът му бе привлечен от някаква малка пещера в дъното, почти скрита от растителността.

Точно след входа, зад зеления балдахин Мечо Пух видя висок до глезените зид от правоъгълни камъни. Беше изронен от вековете и влагата дотам, че почти не личеше на фона на стените на пещерата.

Макар и съвсем нищожни, това бяха останки от много старо съоръжение, дело на човешка ръка — преграда, помисли си Мечо Пух, докато я прескачаше — но в страна с великолепни руини на замъци и митични чудовища тази малка пещера явно бе подминавана като дребна и незначителна.

Малко ручейче изтичаше от пещерата и църцореше немощно в черните води на езерото.

Мечо Пух влезе по-навътре в пещерата и откри извора.

Кръгъл каменен кладенец с диаметър педя и малко, иззидан от стари камъни, покрити с лигав зелен мъх.

Включи фенерчето си, разчисти мъха…

… и веднага видя изрязаните в камъка шарки.

Беше изображение на дърво с множество клони, които продължаваха от камък на камък — или, както се беше изразил Нютон, „растящи“ през тях.

Черно дърво.

Черна топола.

Мечо Пух, Стреч и близнаците се събраха в пещерата и впериха очи в малкия древен кладенец. Единственият звук бе тихото ромолене на водата.

— От най-незначителното произлиза най-могъщото — тихо рече Мечо Пух.

— Нима това ручейче ще спаси планетата? — облещи се Джулиъс.

— Определено не е кой знае каква гледка — отбеляза Лаклан.

— Не говорех на теб, предател такъв…

— Върху камъните покрай клоните на дървото има надпис — каза Стреч, който се беше навел над кладенеца с фенерче в ръка и правеше снимки от близък план.

— Виждаш ли някакви символи, които да са свързани с Върховете и най-вече с Четвъртия? — попита Мечо Пух.

— Аз лично не виждам — каза Лаклан, който също снимаше.

— Както не видя любовта ми към Стейси Бейкър — промърмори Джулиъс.

— И какво ще правим сега? — попита Стреч.

Мечо Пух сви рамене.

— Ще съберем толкова изворна вода, колкото можем да носим.

След час бяха напълнили десет двулитрови пластмасови бутилки с вода от кладенеца — достатъчно, за да препълни няколко пъти Чашата.

— Това би трябвало да ни стигне — каза Мечо Пух.

Преди да излязат, Джулиъс напълни празната си бутилка от „Гейторейд“ със свещената вода на Извора.

— Джулиъс! — възкликна отвратено Лаклан.

— Виж какво, това си е все пак вода, а аз съм жаден. Пък може и да ми даде свръхчовешки способности. А предвид неотдавнашните ти откровения, прескъпи ми братко, няма да позволя точно ти да ми четеш лекции кое е прилично и кое не!

— Хайде спрете вече де. Да вървим — прекъсна ги Стреч.

Същата вечер отново бяха в експресния влак, но този път пътуваха на юг, обратно към Англия, прибрали бутилките с безценната вода в големите си туристически раници.

— Господи, мисля, че го намерих… — възкликна Джулиъс.

— Какво си намерил? — попита Стреч.

Джулиъс го погледна.

— Местоположението на Четвъртия връх.

— Това е отправната ни точка, светлинното шоу при Стоунхендж и четвъртата точица светлина при горната част на камъка, отбелязана с четворка — обясни Джулиъс.

— Както знаем, точките, отбелязани с единица и двойка, са Върховете при Абу Симбел и Кейптаун. Четворката несъмнено е някъде на Британските острови, но детайлите са лоши. С помощта на голямо увеличение и дигитално филтриране на изображението с Лаклан успяхме да ограничим района до западния бряг на Великобритания. На златната плочка от Първия връх пишеше, че Четвъртият е „Градът на водопадите“. Отначало реших, че това вероятно означава някой от многото водопади в Уелс. Но после си помислих, че може би са океански водопади. Ами ако Върхът е построен под малък остров някъде покрай западния бряг на Англия или Уелс и водата се излива в него?

— Но сигурно има стотици… — започна Стреч.

Джулиъс се усмихна.

— Да, но понякога онова, което търсиш, е не само под носа ти, ами дори си го виждал.

— Какво искаш да кажеш?

Джулиъс тържествуващо извади един лист — карта на Обединеното кралство, върху която някой бе нарисувал правоъгълен триъгълник.

— Лаклан я нарисува за Лили миналата година, когато ходихме до Стоунхендж, за светлинното шоу. Показвахме й връзката между хълмовете Пресели в Уелс, откъдето са добити сините камъни за Стоунхендж, самия Стоунхендж и че ако продължим линията от хълмовете до паметника, ще стигнем до Голямата пирамида в Гиза. Работата е там, че бяхме толкова запленени от връзката между Стоунхендж и Голямата пирамида, че така и не забелязахме третия ъгъл на триъгълника — правия. Вижте къде се пада — в морето, при това точно на един остров в Бристол Чанъл. Проверих. Островът е Лънди. Макар че древните уелсци са го познавали под друго име — Инис Елен, или „островът на богинята на Умиращото слънце“.