Матю Райли - Петимата велики воини

Загледа се към конуса на вулкана и взривения мост, който водеше към него.

— Така. Какво ще кажете да измислим как да се махнем от това забравено от Бога място?

Два часа след като Вълка ги изостави, в огромната подземна кухина проехтя втора експлозия.

Бе предизвикана от връзка гранати (целия запас на Джак, Зоуи и Астро), която Джак спусна с помощта на едното стоманено въже до основата на тяхната кула.

Другото въже бе вързано за халката на една граната и той рязко го дръпна и се втурна към форта над пристана.

Гранатите се взривиха в огромна експлозия в основата на кулата и секунда по-късно тя бавно се наклони, подобно на отсечено дърво, през оставената от Рапирата пропаст, стовари се с колосален трясък върху втората кула и остана да лежи под опасен наклон от трийсет градуса. Имаха мост над празнината.

— Бързо! Преди да е паднала! — извика Джак, подхвана Астро и се затича нагоре по наклонената кула… цялата структура застена застрашително.

Лили изтича отпред и малката група забърза нагоре по падналата кула, стигна до острия й връх и скочи на равния горен корниз на все още изправената втора кула.

— Не спирай! — извика Джак на Лили. — Бързо към вулкана!

Всички се затичаха по тясната издигната пътека, водеща към вулкана. Стигаха на безопасно място точно когато падналата кула събори и стоящата. С оглушителен стон на трошащи се камъни двете паднаха настрани в езерото, като вдигнаха огромни пръски лава и повлякоха със себе си половината от пътеката.

Подобно на някакъв жив хищник лавата се зае да погълне двете кули и не след дълго единственото, което остана между вулкана и пирамидата на Третия връх, бе ниският каменен пристан и част от пътеката зад него, сега превърнали се в остров насред кипящото езеро.

На Джак му трябваха няколко часа, за да се добере до входа на Върха. Напредваха бавно — Лили и куцащата Зоуи вървяха отпред, а той ги следваше, като поддържаше Астро.

По пътя преровиха позицията на японците в тунела и взеха храна и вода… както и водолазната екипировка, с чиято помощ войниците бяха влезли през потопения в океана вход.

Накрая застанаха при наводнения вход на Върха. Сияещото езеро лава беше зад гърба им, а пред тях се плискаше тъмната вода. Вълка не се виждаше никакъв.

Астро каза, че Вълка споменал нещо за подводница, но тя явно вече беше отплавала.

— Какво ще правим, когато излезем? — попита Лили. — Японските кораби са си там, както и стрелците по скалите.

Джак помогна на ранените Зоуи и Астро да си сложат водолазната екипировка.

— Надявам се, че Вълка е имал план, който би могъл да ни позволи някак да стигнем до брега и да повикаме Скай Монстър. Едно знам със сигурност — не можем да останем тук.

И така тръгнаха, надянали водолазните костюми на японците.

Джак дърпаше Астро през тъмносинята мъгла, а Лили помагаше на Зоуи. Заплуваха покрай гигантските стълбове на входната зала.

Накрая излязоха от подобния на хангар вход — усещаха ритмичното дърпане на океана, докато се издигаха нагоре.

Изплуваха на повърхността.

Джак показа главата си над водата, изплю мундщука, огледа се и каза:

— Ох, мамка му.

Свирепият дъжд шибаше лицето на Джак, докато той гледаше брега на Хокайдо.

Картината бе съвсем различна от предишната.

Корабите на японския флот бяха отстъпили и сега представляваха далечни петънца на хоризонта.

Подводницата на Вълка — малка американска машина клас „Стърджън“ — бе заобиколена от шест тежковъоръжени руски хеликоптера „МИ-48“, клонинг на „Чинук“, и пет щурмови вертолета „Хинд“.

Дванадесет изтребителя „МИГ“ прелетяха с гръм отгоре, за да държат японските кораби настрана.

— Кои са тези, по дяволите? — попита Джак. — Руснаци?

Веднага ги забелязаха и тъй като нямаше къде да избягат, ги изтеглиха на една от транспортните машини.

В мига, в който се озова на борда на хеликоптера, мокър и изтощен, Джак бе обкръжен от шестима командоси от руските специални части, въоръжени с картечни пистолети VZ-6 „Скорпион“.

— Капитан Уест? — извика командирът им през грохота на роторите. — Капитан Джак Уест-младши, да?

— Да! — отвърна Джак.

Прас.

Ударът дойде отстрани, от един от другите руснаци, и Джак рухна на стоманения под. Смътно чу писъка на Лили, преди всичко да потъне в мрак.

Шотландия

12 март 2008

6 дни преди четвъртия и петия краен срок