Матю Райли - Петимата велики воини

Лили остана на пристана и се взираше напрегнато в Джак.

Канутата бавно се понесоха към устието на улея на ръба на големия кръгъл „лавопад“.

С помощта на течението, кабелите и двете каменни плочи, които използваха като гребла, Джак и Вълка насочиха лодките към улея. Приличаха на бандити от Дивия запад с кърпите на устата и електроженистките маски, които предпазваха очите им от ужасната жега.

Канутата влязоха в улея и бордовете им застъргаха по стените — пасваха идеално на ширината му.

Докато двете свързани лодки бавно се плъзгаха напред, Джак гледаше как огромната бронзова пирамида се извисява над него. Беше неимоверно грамадна. Виждаше върха й на самия край на улея — срязан, очакващ полагането на своя Стълб.

Надникна през борда и стената на тесния улей и видя бездънната пропаст под Върха.

„Господи!“

Канутата приближаваха края на канала.

— Сега внимателно — каза Вълка по радиото. — Отпуснете още малко.

В отговор Рапирата и Астро започнаха да развиват макарата много бавно, сантиметър по сантиметър, докато първото кану не се озова на самия ръб на улея, точно над малкия „лавопад“ и директно под срязания връх на пирамидата.

По време на цялата деликатна операция, която последва, Джак не откъсна поглед от баща си.

Вълка бе буквално покрит с кръв — блестяща струйка се стичаше от раненото му ухо по врата, ръцете му бяха целите червени.

Вълка обаче сякаш не забелязваше страховития си външен вид или не го бе грижа за него — толкова силно се бе съсредоточил върху пирамидата и полагането на прозрачния диамантен Стълб — който, разбира се, бе изцапан с кървавите му пръстови отпечатъци.

Джак погледна собственото си мръсно тяло. Бе покрит с нечистотии и сажди, дясната му ръка също бе хлъзгава от кръв.

„Ама че сбъркана мисия се оказа.“

— Добре, задръжте така! — извика Вълка. — На позиция сме. Колко е часът?

— Дванайсет без четири — отвърна Лили по радиото.

— Добре. Ще поставя Стълба на мястото му…

Чу се рязко изсвистяване, Рапирата бе хвърлен на парапета и изпусна макарата. Астро изведнъж бе дръпнат напред от внезапната допълнителна тежест, но макар да изпусна около педя въже, успя да се захване здраво.

Долу при върха на пирамидата първото кану рязко подскочи напред, при което Вълка — който тъкмо слагаше Стълба — залитна към бездната, но успя да протегне ръка и да се задържи за самата пирамида в мига, в който Астро овладя лебедката.

— Какво, по…? — изръмжа той, но беше прекъснат от автоматичния откос, който улучи пирамидата, канутата и улея около него.

Вълка се метна по корем зад ниските каменни бордове на лодката.

Зад него Джак се извъртя, отпусна се на коляно и затърси стрелеца.

Откри го — отблясъци от дуло на ръба на вулканичния кратер. Последният останал японски снайперист.

Джак стреля и големият му „Дезърт Игъл“ изтрещя; но знаеше, че точната стрелба с пистолет е немислима на такова разстояние.

— Зоуи! — извика той по радиото. — Снайперист!

— Заемам се! — прозвуча отговорът.

Горе на форта двама от тримата останали щурмоваци на ГЕСГ зад Зоуи паднаха сред фонтани кръв. Зоуи приклекна, заклещи лебедката за парапета, вдигна беретата и се помъчи да открие снайпериста.

Намери го и изстреля откос, който го принуди да се скрие, което даде миг отдих на Джак и Вълка. Астро, който сам се бореше с вързаното за кануто им въже, също успя да намери така нужното му прикритие.

Часовникът на Джак показа 12:03.

— Трябва да поставим Стълба! — извика той на Вълка.

Вълка вдигна глава… точно когато един изстрелян от японеца куршум рикошира от каменното кану и профуча на сантиметри от лицето му. Наложи се отново да залегне.

Бяха приковани на място.

— Трябва да координираме това — каза Джак по радиото. — Зоуи! Нужен ни е преграден огън, за да можем да положим Стълба. На три, две, едно… Сега!

Зоуи моментално се надигна и отново изстреля откос, принуждавайки японеца да се скрие. Вълка използва момента да скочи на крака. Джак го хвана за колана и той се наведе ниско над носа на кануто, над края на улея и зейналата черна бездна, и посегна нагоре с пречистения Стълб, протегна се, протегна се, протегна се и…

… японският снайперист отново се показа и изстреля още един откос. Куршумите профучаха около пирамидата; един се заби в лявото рамо на Вълка и от него плисна фонтан кръв.

Вълка изрева от болка, но въпреки това се пресегна още по-напред и заби пречистения Стълб в гнездото на върха на пирамидата.