Матю Райли - Петимата велики воини

През него в далечината се виждаше огромната маса на обърнатата бронзова пирамида на Върха.

Самият тунел бе тъмен и притихнал, приличаше на тунел на метро. Каменните му стени и високият таван бяха неравни, тук-там с издутини. Навсякъде имаше черни ниши и кътчета; над основния път имаше подобно на балкон ниво.

— Тази изпъкналост не е естествена — отбеляза Джак. — Тунелът нарочно е построен така…

На равни разстояния по дължината на тунела имаше каменни драконови глави. Бяха великолепно изваяни, високи около метър и половина и се издаваха от стените, сякаш замръзнали насред атака; огромните им челюсти бяха зловещо разтворени.

— Дракони? — Вълка се намръщи.

— На мен ми приличат по-скоро на змии — рече Лили. — Да, змии. Виждате ли издутините по стените? Това са телата им.

— Права си… — Рапирата изглеждаше изненадан, че Лили може да е така наблюдателна.

Наистина беше права. Тунелът бе направен така, че телата на змиите сякаш се виеха около целия проход и го стискаха, създавайки всички тъмни кътчета и ниши.

Джак спря насред крачка.

Преброи главите.

Общо осем на брой.

— Осем глави… — прошепна той. — Змия с осем глави. Орочи… Залата на Орочи в Йоми… Ох, мамка му! Лили, Зоуи, прикрийте се! Веднага!

Без изобщо да чака отговор, сграбчи Лили и забута Зоуи пред себе си, като ги прикриваше с тялото си, след което ги запрати зад една от главите миг преди целият тунел да заехти от стрелбата от поне десетина тъмни ниши на горното ниво.

Трима от единадесетчленната група на Вълка от ГЕСГ бяха покосени на място, надупчени на решето, убити моментално.

Други двама се загърчиха конвулсивно, улучени от втория порой куршуми отгоре — куршуми, изстреляни от гарнизона на японските специални части, настанен в тунела, в това тясно гърло, на идеалното място за засада.

Джак си беше спомнил прехванатото японско предаване, което бе чел преди няколко дни: „Кажете на гарнизона в Йоми да остане на позицията си в залата на Орочи“.

Този тунел с неговото масивно изображение на осмоглавата змия бе Залата на Орочи, а адският подземен пейзаж — Йоми.

„По дяволите!“

Осъзна също, че японците е трябвало страшно много да се сдържат, за да не убият двамата разузнавачи, които бе пратил тук преди. Ако го бяха направили, щяха да се издадат, а те бяха натоварени с по-важна задача — да хванат в засада групата на Джак, ако се добере дотук, и да я унищожат веднъж завинаги.

Докато куршумите свистяха и другарите им от ГЕСГ падаха около тях, Рапирата, Вълка и Астро изстреляха няколко гранати от гранатомети М-60. Експлозиите проехтяха на горното ниво на тунела.

Джак и Зоуи също се включиха в битката, застанали гръб до гръб и отново защитени от „косовете“: стреляха по тъмните кътчета, образувани от огромните извивки на змията.

Когато очите му свикнаха с тъмното, Джак различи в сумрака фигури — бойци от японските специални части, всички с очила за нощно виждане, поради което приличаха на богомолки.

Изведнъж ярка жълта светлина освети целия тунел — Рапирата пусна в ход огнехвъргачката си. Фонтанът течен огън оплиска едната страна на горното ниво, обгърна в пламъци намиращите се там бойци и заслепи останалите заради очилата им.

Горящи фигури западаха от позициите си.

В хода на битката Вълка беше прострелян в ръката, което сякаш само го вбеси още повече и той откри унищожителен огън по противника — убиваше всеки вражески войник, който попадаше в полезрението му.

Сражението беше свирепо — куршуми свистяха, мъже рухваха, огнехвъргачката на Рапирата бълваше ослепителни езици, но накрая по-мощната и точна стрелба на хората на Вълка и Джак наред със закрилата на „косовете“ отне преимуществото на изненадата на японците.

Последният неприятел падна ранен и Рапирата го довърши с голи ръце с два брутални удара — първият го просна в несвяст, а вторият в носа го уби.

Заради засадата екипът на Вълка вече бе сведен от единадесет на шестима души, като всички оцелели, с изключение на един имаха една или друга рана; единствено Рапирата като по чудо се отърва от мелето без нито една драскотина.

Откриха труповете на дванадесет японски войници, всички облечени в черно, всички с очила за нощно виждане. На горното ниво намериха водолазно оборудване, пакети храна, вода и спални чували.

По време на престрелката Джак бе улучен в дясната ръка от някакво отчупено парче скала; раната кървеше силно и заедно с разреза на рамото от миниатюрните остриета на кулата дясната му ръка изглеждаше така, сякаш я е потопил във вана с кръв.