Матю Райли - Петимата велики воини

Няколко минути преди залез-слънце стояха на ниската каменна плоча и гледаха първата кула, от която ги отделяше езерото бълбукащ катран.

Петима войници от ГЕСГ, сред които Рапирата и Астро, пристъпиха напред. Носеха олекотените полимерни брони на специалните части „Делта“ и алпинистко оборудване. Бяха оставили тежките оръжия и носеха само пистолети.

— Това е екипът, който ще вземе Стълба — каза Вълка. — Най-бързите ми хора. Съгласен ли си?

Джак разпери ръце, седна и се облегна на стената.

— Нямам нищо против да оставя това на теб и звездите ти. Мразя състезания за време, при това с капани.

— Пратих двама обратно горе — каза Вълка на екипа си. — Ще наблюдават оттам и ще ви дават указания по радиото. Останалите ще чакаме тук.

— Разбрано — каза Рапирата.

Астро само кимна.

— Добре тогава, пригответе се… — каза Вълка.

Няколко минути по-късно слънцето залезе зад хоризонта, който не можеше да се види, и както всяка сутрин и вечер през последните седемстотин години, от езерото катран се издигна широка каменна плоча, за да позволи на всеки, който дръзне, да стигне до огнения лабиринт на петте кули.

Лиснаха вода върху нагорещения камък, за да го охладят. Тя засъска и се вдигна пара.

Рапирата се засили, скочи върху камъка…

… и камъкът съвсем леко потъна — и задейства сложната защитна система на лабиринта.

И системата оживя.

Първата кула избълва от подобния си на комин връх клокочеща маса нажежена лава, която незабавно започна да се стича по издълбаните на зигзаг в стените канали.

— Тръгвайте! — извика Вълка на Рапирата.

Рапирата, Астро и другите трима от ГЕСГ минаха по издигналия се от езерото камък и затичаха нагоре по тясното стълбище, по което се стигаше до първата кула.

Астро тичаше точно зад Рапирата.

— Рапира! Надясно и надолу! — извика по радиото един от наблюдателите горе.

Затичаха надясно и надолу около долната половина на кулата. Докато търчаха, Астро погледна нагоре и видя как червената лава бавно се спуска по каналите на горната половина. Дори там, където не можеше да я види, издайническото жълтеникаво сияние издаваше местоположението й.

Воден по радиото от двамата наблюдатели, петчленният екип направи пълна обиколка на кулата, като се катереше и слизаше по стълбищата — и Астро бързо разбра, че без насочване отвън много бързо щяха да се изгубят безнадеждно.

Забеляза и нещо друго — нещо, което можеше да се види едва когато се доближиш плътно до стените на кулата.

Стените не бяха от гладък камък. Повърхността им представляваше много фина мрежа от малки, насочени нагоре остри шипове. Астро ги докосна. Бяха ужасно остри. Дори най-лекият натиск бе достатъчен, за да те порежат.

И изведнъж след поредния завой се озоваха пред дългия каменен мост, който водеше до втората кула.

Втурнаха се по него. Астро продължаваше да следва плътно Рапирата. Докато тичаха, погледна нагоре и видя кипящата лава вече да се стича от върха на втората кула.

Капаните се задействаха последователно — даваха ти възможност да стигнеш до целта си, но даваха и на лавата четири възможности да те настигне на връщане.

Единият наблюдател извика:

— Добре, минавате по моста и тръгвате по стълбището към…

Гласът му секна. Астро се обърна, погледна нагоре и назад — и видя как главите на двамата наблюдатели изчезват в кървави пръски. Телата им се килнаха напред и полетяха към Катраненото езеро.

— Какво… — почна войникът от ГЕСГ зад Астро миг преди също да бъде улучен и да излети от тесния мост. Падна в катрана и клокочещата черна маса го повлече надолу.

Един куршум профуча покрай главата на Астро и той успя да различи проблясъка от дуло — или може би две? — високо горе, недалеч от портала от отсрещната страна на кратера.

Още двама японски снайперисти.

Снайперисти, които ги бяха чакали да стигнат дотук, преди да открият огън…

— Под обстрел сме! — извика Рапирата по микрофона на гърлото си. — Трябва ни прикритие! Осигурете ни прикритие, по дяволите!

Джак с ужас гледаше как екипът влиза право в капана.

Цялата ситуация му се изясни.

Японците имаха още хора!

Бяха изчакали търпеливо хората на Вълка да задействат системата капани на кулите. Бяха елиминирали наблюдателите и сега довършваха самия екип.

После осъзна нещо още по-важно.

Това бе единствената им възможност да се доберат до Стълба.

Стълбът трябваше да бъде поставен на мястото му преди зазоряване. Ако не го вземеха сега, японците щяха да излязат победители и светът беше обречен.