Матю Райли - Петимата велики воини

— Лесно е да се каже, трудно е да се докаже — отвърна Астро.

— Не е чак толкова трудно. Мисля, че скоро сам ще откриеш истината.

И му обърна гръб.

— Джак — каза Астро зад гърба му. — След като Стълбът бъде открит и положен на мястото му, имам заповед да те убия. Същото се отнася и за останалите от ГЕСГ.

Джак замълча за момент, после каза:

— Заповедта си е заповед. Искрено се надявам не ти да си онзи, който ще ме довърши.

Върна се при Лили и Зоуи тъкмо когато Лили се събуждаше. Тя му се усмихна.

— Здрасти, тате.

— Здрасти, хлапе.

— Ах, семейство за пример — обади се Вълка от другия край на платформата. — Колко трогателно!

— Проблем със семействата ли имаш? — попита Лили.

Вълка завъртя дебелия си пръстен, получен при завършването на Анаполис.

— Концепцията за „семейство“ е човешко изобретение, при това доста несъвършено. За мъжкаря има само създаване на поколение — никакви представи за семейство. Винаги съм обичал потомците си повече от майките им.

— Силното семейство е нещо повече от сбора от отделните му части — каза Лили.

— Тъй ли? Значи вярваш, че твоето малко семейство е силно? — попита Вълка и се вгледа внимателно в нея.

— Да — твърдо отговори Лили.

— И вярно?

— Абсолютно.

Вълка бавно кимна.

После погледна загадъчно към Зоуи.

— Това невинаги е било така.

Лили се намръщи. Зоуи също.

Лили се обърна и погледна въпросително Джак.

— Баща ми — обясни й той — гледа на семейството по различен начин от моя. Той смята, че мъжете просто искат да създават деца, а жените са само средство, което им го осигурява. Не вярва в семейството, което се създава, когато двама души имат дете.

— А каква тогава е твоята теория? — попита Вълка. — Моля. Бъди така добър да ме осветлиш.

Джак го погледна безизразно.

— Членовете на семейството са като най-добрите приятели. Тяхната вярност винаги е по-дълговечна от спомените им.

Почти всички спяха, Вълка също.

Джак стоеше на стража и за да не задреме, отиде до края на платформата и се загледа към кулите в кратера: мъчеше се да прецени най-добрия път през плетеницата стълбища по стените им…

Гласът в ухото му го стресна.

— Ще те убия, да знаеш.

Рапирата стоеше точно зад него, почти долепил уста до лявото му ухо.

Джак не отговори. Много добре осъзнаваше колко близо е до бездната.

Рапирата кимна към спящия Вълк.

— Докато си жив, аз винаги ще съм вторият син, а в неговите очи — вторият най-добър син. Той те уважава, да знаеш. По начин, по който не уважава мен. И докато си жив, докато дишаш и носиш името му, аз винаги ще съм номер две. Но ако те убия, ще докажа, че съм по-добрият войник, по-добрият мъж, по-добрият син…

— Махни се.

Двамата рязко се обърнаха и видяха Зоуи — будна, на крака, насочила своя „Глок“ към Рапирата.

Рапирата сви небрежно рамене и отстъпи от Джак.

— По-добрият син — повтори.

Едва когато брат му се отдалечи, Джак си позволи да вдиша и да се отпусне — мускулите му се бяха вдървили.

Час преди залез обединената група слезе до дъното на кратера по изключително стръмните стъпала на една висока стена-стълба.

Озоваха се на ниска каменна пътека, която минаваше покрай едната страна на катраненото езеро. Кипящата черна субстанция миришеше отвратително, като гнили яйца, на повърхността й необичайно бавно се издуваха и се пукаха мехури. Тук долу бе още по-горещо и Джак и Зоуи свалиха якетата си.

Един от хората от ГЕСГ зяпна лявата ръка на Джак — макар той да носеше кожена ръкавица, се виждаше, че ръката му е от сребриста стомана. Това бе чудото на техниката, разработено от Магьосника специално за него преди много години.

— Какво зяпаш бе? — тросна се Лили на войника. — Не си ли виждал бионична ръка?

Джак и Зоуи гледаха най-близката кула и се опитваха да разгадаят лабиринта пресичащи се стълбища по долната й половина.

— Май трябва да слизаш, за да се изкачиш — отбеляза Зоуи. — Всички стълбища нагоре свършват малко преди моста към втората кула. Това е капан. Толкова много искаш да се добереш до моста, че се втурваш право нагоре, докато всъщност трябва да слезеш чак до нивото на езерото, да изтичаш от онази пътека там и да продължиш нагоре от другата страна.

— И през цялото време отгоре се спуска лава — каза Джак. — Така че трябва не само да се движиш бързо, но и не бива да правиш много грешки. Всяка грешка дава по-голям шанс на лавата да ти отреже пътя на връщане. А ако си прекалено бавен, попадаш в капан. И ти остава само да чакаш смъртта.