Матю Райли - Петимата велики воини

— Защо тази лава не е изстинала и не е образувала кора? — попита Зоуи и за стотен път избърса потта от челото си.

— Сигурно сме близо до някаква вулканична пукнатина — отвърна Джак. — Топлината отдолу поддържа лавата в полутечно състояние.

— А защо лавата не е разрушила мостовете? — попита Лили. — Мислех, че може да разруши всичко.

— Точно това е най-голямата загадка тук — рече Джак. — Който е построил това място, той е създал и Машината. Става въпрос за много древна цивилизация, която е била достатъчно развита, за да предвиди идването на Тъмното слънце и да измисли начин да го отблъсне. Тези мостове, кули и така нареченият „камък“, от който са построени, са дело на същите хора, а те явно са били в състояние да ги създадат устойчиви на лавата.

Лили помълча, после каза:

— Но въпреки това тази цивилизация е била унищожена. От нещо.

Джак кимна.

— Всяка империя в края на краищата загива, хлапе. Нищо не е вечно. Нищо, което създаваме, не е в състояние да надживее неуморния ход на пространството и времето. Независимо дали заради Тъмната звезда, някой заблуден астероид или промяна на земната орбита, нашата планета неизбежно ще загине. Тя си остава едно малко камъче в безкрайното пространство. А пространството и времето в крайна сметка винаги побеждават.

— Щом онези древните са били толкова умни, че да оцелеят при идването на Тъмното слънце, тогава какво ги е убило?

— Не зная. — Джак я погледна. — Знаеш ли, за мен дори идеята за това Тъмно слънце е достатъчно трудна.

Накрая стигнаха до онова, което доминираше в гигантската пещера — огромен вулканичен конус.

В склоновете му беше изсечена изумителна, подобна на замък структура на множество нива. През фортификациите й свободно се стичаха няколко потока магма.

Преминаването през тази структура отново означаваше да се избере един от три пътя или стълбища и преодоляването й им отне цял час, но накрая се озоваха на най-горното ниво, където в ръба на конуса имаше изсечена цепнатина. От двете й страни се извисяваха два контрафорса, образуващи проход към вътрешността.

Джак надникна надолу в кратера и дъхът му замря.

— Милостиви боже…

Гледаше надолу към пет великолепни кули — четири еднакви около пета, по-висока.

Четирите външни кули бяха изградени от местната светлосива скала и по стените им имаше сложна плетеница виещи се канали. Петата бе от по-тъмен камък и стените й бяха гладки и полирани. Единствената й защита бе един улей в горната част, на четири пети от височината й. И петте съоръжения се издигаха от отвратително езеро кипящ катран.

А най-горе, на пиедестал в купола на самия връх на централната кула, подобен на тухла от замъглено стъкло, беше Третият стълб.

На пръв поглед бе доста близко до него — кулата беше толкова висока, че почти се изравняваше с входа, от който беше дошъл. Но Джак виждаше, че за да стигне до Стълба, човек трябва да преодолее серия тесни мостове, които свързваха четирите външни кули в посока обратна на часовниковата стрелка, преди да стигне по последния мост, издигащ се под опасен ъгъл от четвъртата кула, до купола на централната.

Завиваше му се свят само при вида на изпитанието.

Отвъд Стълба в купола, точно на противоположната страна на ръба на кратера, Джак видя друг проход — а зад него нещо вече познато.

Основата на огромна обърната бронзова пирамида.

Третият връх.

Вълка се взираше в петте кули.

— Лабиринтът в лабиринт на шогуна. Останалата част от това място е дело на древните създатели на Машината, но тези кули са били построени от японците по времето на Чингис хан.

— По-малкият лабиринт, построен да защитава Третия стълб — каза Зоуи.

— И как действа той? — попита Рапирата.

Джак огледа кулите и мостовете.

— Прилича ми на бързо преодоляване на препятствия и капани…

— Хей — обади се Лили, която стоеше до една статуя на дракон на ръба на площадката при входа, и посочи надписа на японски, изрязан върху подиума. — Тук пише:

Джак се загледа в криволичещите по стените на четирите външни кули канали. На върха на всяка имаше подобен на комин отвор, в който бълбукаше лава. Предположи, че някакъв задействащ механизъм кара лавата да прелее от отвора и да потече надолу по каналите. Ако искаше Стълба, човек трябваше да мине през лабиринта от разкривени на зигзаг стълбища по стените на кулата и да стигне до купола, след което трябваше да се спусне обратно, преди потеклата лава да му отреже пътя.