Матю Райли - Петимата велики воини

Но това съвсем не бе всичко.

Могъщата вълна се втурна към брега като висока колкото десететажна сграда стена от смъртоносна разпенена вода.

Нахлу през входа на Върха с бясна скорост, понесе се през преддверието, забушува между колоните, приближаваше стълбите, по които все още се изкачваха Джак и останалите.

Джак забърза нагоре с цялата скорост, на която бяха способни краката му.

— Не спирайте! — извика на Лили и Зоуи, като поглеждаше зловещото червено сияние над върха на стъпаловидното възвишение над него.

След няколко мига скочи на най-горното стъпало и се загледа в онова зад възвишението.

Видя огромна каверна и фантастична картина — обширно езеро разтопена лава, от която се издигаха кули, мостове и дори стъпаловидна пирамида, но първото, което се изпречи пред него, бяха трите спускащи се успоредни стълбища, водещи към серия акведукти с множество сводове, които се издигаха над лавата.

Точно до Джак, в горния край на трите спускащи се стълбища, имаше голям правоъгълен отдушник, сякаш предназначен да излива някаква течност.

От вътрешността му се чуваше злокобно клокочене… и Джак видя надигащото се от него червеникаво сияние.

— Нещо се издига по този отдушник…

Ревът на цунамито, вилнеещо в залата зад тях, беше като на десет реактивни двигателя.

Сиянието от вътрешността на отдушника стана по-ярко.

Нещата се случваха прекалено бързо.

— Трябва да изберем стълбище! — извика Зоуи.

— Но кое? — извика Астро, взираше се в трите стълбища: те се спускаха на петдесетина метра и свършваха при малък хоризонтален корниз, който разделяше всяко стълбище от съответстващ му акведукт.

— Майната му! — изкрещя един от щурмоваците на ГЕСГ и заедно с други двама от хората на Вълка се втурна към най-близкото, това най-отдясно.

— Спрете! — извика Вълка след тях, но те не го чуха.

— По дяволите! — изруга Джак. — Кое все пак?

— Лявото! — твърдо рече глас зад него.

Лили. Държеше нещо.

С крайчеца на окото си Джак видя как Вълка се споглежда с магьосника на неета. Онзи поклати глава, сякаш казваше „не зная“.

— Добре, хлапе! — извика Джак. — Тръгваме след теб! Няма време за обяснения! Бегом!

Джак, Лили и Зоуи се втурнаха към лявото стълбище и забързаха надолу по каменните стъпала. Докато тичаше напред, Джак забеляза, че по стълбището има улеи.

„Лошо. Това обикновено означава, че по тях се оттича някаква гадна течност…“

Вълка тичаше след тях, следван от магьосника.

Астро, Рапирата и останалите от ГЕСГ търчаха подир тях.

Двама от щурмоваците за момент се поколебаха и останаха на върха на стъпаловидното възвишение.

Това колебание ги уби — миг по-късно цунамито се разби над върха в свирепа експлозия от бяла пяна.

Подобно на вълна, блъснала се в крайбрежна скала, цунамито изригна над стъпалата във взрив пръски, които запратиха двамата от ГЕСГ в езерото разтопена лава.

В следващия миг огромната маса кипнала вода преля над върха, понесла супертанкера, и го запрати надолу.

Ръждивата грамада рухна с глух тътен в лавата, отдясно на трите успоредни стълбища.

Останалата част от цунамито спря на няколко стъпки под върха на възвишението, кипнала и бурна, но за момента задържана.

— Да му се не види… — ахна Лили, докато бързаше надолу по лявото стълбище, което — подобно на другите две — бе защитено от цунамито от широкия отдушник на върха.

Причината за възгласа й стана ясна само след миг.

Те изригнаха от отдушника с ужасяваща скорост — две струи дълбока до коляно лава, които потекоха по средното и дясното стълбище.

Лявото стълбище обаче остана чисто.

Разнесоха се пронизителни писъци — лавата настигна тримата от ГЕСГ, които бяха тръгнали по дясното стълбище.

Течащата лава стопи пищялите им и те рухнаха в свръхнагорещената течност. Дрехите им пламнаха; по кожата им се издуха мехури. Умряха с писъци, докато гледаха как собствените им тела се деформират по най-ужасен начин.

Всички от лявото стълбище едновременно осъзнаха едно и също — че ако бяха тръгнали по някое от другите две стълбища, лавата щеше да ги застигне. Нямаше начин да успеят да й избягат.

Неизвестно как, но Лили бе направила верния избор.

Така или иначе, вече се намираха в Третия връх — и благодарение на водите на цунамито бяха в безопасност от враговете отвън.

В долния край на стръмното, набраздено с улеи стълбище прескочиха тесния процеп до следващия хоризонтален корниз — нещо като междинна платформа между трите стълбища и следващите три акведукта.