Матю Райли - Петимата велики воини

Джак се обърна да погледне назад.

Дълги сияещи пръсти лава се протягаха надолу по другите две стълбища и се стичаха на тънки „лавопади“ в езерото.

Лили беше направила изключително важен избор, буквално между живота и смъртта.

Джак огледа разнородната тълпа около себе си. Не беше забравил, че се намира във Върха заедно с враговете си — с хора, които на няколко пъти се бяха опитвали да го убият.

Ситуацията определено беше шантава.

От едната страна бяха той, Зоуи и Лили — нещо като семейство.

От другата бяха остатъците от щурмовата група на Вълка — самият Вълк, магьосникът на неета, Рапирата, Астро и седемнайсет щурмоваци от ГЕСГ, всички покрити с пясък и кръв след кошмарната фронтална атака по оголеното морско дъно.

— Хубав избор, млада госпожице — каза Вълка на Лили. — Много ми е любопитно как успя да го направиш.

Лили го изгледа кръвнишки.

— Не ми говори! Ти уби Магьосника. Ти си отвратителен и се надявам да умреш.

Вълка се престори на засегнат.

— Е, стига де, хайде, недей така…

Рапирата извади пистолет и го насочи към Джак.

— Татко, трябва да ги убием още сега…

Главата на щурмовака от ГЕСГ, който стоеше до Вълка, експлодира. Не се чу никакъв изстрел.

Бяха го улучили в тила и лицето му се пръсна и оплиска Вълка с кръв: тялото се килна и полетя от високия акведукт към езерото разтопена лава.

Шляп! Шляп! Шляп!

Още куршуми заплющяха по акведукта навсякъде около събралата се група. Друг щурмовак също бе улучен и рухна на платформата в краката на Лили и Зоуи.

Някой стреляше по тях!

А те бяха напълно открити на тази висока площадка.

— Ето там! — извика Джак и посочи снайперистите на върха на огромната стъпаловидна пирамида в средата на пещерата.

Двама облечени в черни екипи японски стрелци.

— Имат хора вътре? — слисано промълви Астро.

— Отвърнете на огъня! — извика Джак, без да обръща внимание на Рапирата, и изстреля откос по снайперистите със своя MP-7. — Можем да се избием едни други по-късно, но в момента трябва да се махнем от тези мостове! Давайте! Давайте! Трябва да стигнем до кулата пред нас!

На стотина метра от тях, между платформата им и пирамидата, от лавата се издигаше висока колкото пететажна сграда кула. Изглеждаше построена изцяло от камък в пищния стил на японски дворец. И доколкото Джак можеше да прецени, бе единственото им възможно прикритие от японските снайперисти на пирамидата.

Друг щурмовак отлетя назад и от главата му пръсна кръв. Завъртя се от удара и изпусна дългоцевната снайперистка карабина „Берета“. Джак погледна другия мъртъв войник в краката на Зоуи… и карабината на неговия гръб.

— Свалят снайперистите ни! — извика той. — Зоуи! Вземи пушката, преди да е паднала!

Зоуи се метна на земята и грабна карабината на убития точно преди тя да падне през ръба.

— Огън! — извика Джак на останалите от ГЕСГ. Но те всички се помайваха, объркани, че получават заповеди от неприятел.

Всички, освен Астро.

Той се подчини незабавно и заедно с Джак откри огън по японските снайперисти.

Вече с осигурено прикритие, Зоуи коленичи, прицели се внимателно през оптичния мерник на карабината и…

Бум…!

Стреля и един от японските снайперисти на върха на пирамидата отлетя назад сред червено облаче.

— Пада ти се!

Вълка се разкрещя на хората си:

— Стивънс! Уитфийлд! Правете каквото ви казва! Насочете лазер към позицията им! Рапира! Гранатомет!

— Лили! — Джак се обърна. — По кой мост да продължим!

И чак сега видя какво държи тя — цифровия фотоапарат „Канон“ на Зоуи.

Беше същият апарат, с който Зоуи бе снимала Първия връх и който по-късно бе използвала в Африка, за да се справи с кръглия лабиринт на неета.

След кратък размисъл Лили — гледаше внимателно една от снимките — извика:

— По десния. После по средния, после по левия!

— Десен, среден, ляв — добре! — извика Джак и поведе, втурвайки се към десния мост — акведукт.

Също като на спускащите се стълбища, по всеки от акведуктите имаше бразди и водещи надолу стъпала, макар и не толкова стръмни.

Първото стъпало обаче криеше в себе си висок до коляното отдушник, който се отваряше към самия набразден с улеи мост; Джак реши, че и тези отдушници изливат магма също като големия в горната част на стръмните стълби.

Оказа се прав.

Беше направил само няколко стъпки по десния мост — акведукт (и вероятно в някакъв момент бе стъпил върху някакъв камък, който бе задействал механизма), когато отдушниците на другите два акведукта забълваха изпепеляващо гореща лава.