Матю Райли - Петимата велики воини

Бяха почти на половината разстояние между върха и моста, по който Джак бе минал току-що.

Ако не вземеше Стълба и не започнеше да се спуска, преди лавата да е стигнала въпросната половина, щеше да остане в капан, в безизходица, обречен да чака мъчителната си смърт.

„Не можеш да спреш сега!“

Затича се по пътеката, която пресичаше третата кула, след което се втурна нагоре по стълбището от противоположната страна — то водеше към друг дълъг мост, по който се стигаше до четвъртата кула. Мина по него и продължи, вече главозамайващо високо, катереше се по изсечените в стената стъпала на най-горното ниво на кулата — само на метри от кипящата лава, която започна да се спуска по нейните канали — озова се на последния изключително стръмен мост — извисила се на невъобразима височина каменна пътека, която минаваше над бездната и водеше към върха на централната кула.

И изведнъж се озова на най-високата точка над кратера, във великолепния купол, в който се пазеше Третият стълб.

Ако имаше време за губене, Джак сигурно щеше да зяпне разкрилата се пред него гледка. В залата имаше златни колони, златен пиедестал и облицовани със златни листа тухли.

Но Джак нямаше време.

Така че просто грабна мътния продълговат Стълб от пиедестала и започна отчаяното спускане обратно.

Полетя надолу по стръмния мост и стигна четвъртата кула два метра преди потока лава.

През моста към третата кула, надолу по стъпалата, после през изсечения тунел в нея — изскочи навън точно когато лавата над него се раздели на три потока и плисна само на някакъв си метър зад пламналите му от тичане пети.

Надолу по втората кула, чиято горна половина вече бе изрисувана със светещи от лавата канали, подобни на живи червени вени. Тук трябваше да преодолее три стени и лавата се стичаше от повече улеи и на повече места — и щом се озоваваше на някое стълбище, тя съскаше свирепо и те подгонваше надолу по същото стълбище; тръгнеш ли по един път, нямаш начин да се върнеш. Грешките бяха недопустими.

Втурна се към първата кула, като отчаяно се мъчеше да си спомни правилните стълбища. Прескочи един проточил се пръст лава, който беше пресякъл пътя му. Магмата вече го притискаше отвсякъде.

Рапирата вече се бе върнал на безопасно място на нивото на езерото и гледаше свирепо Джак. Зоуи и Астро се бяха задържали на последното стълбище и го очакваха с безпокойство.

Джак беше изтощен. Чуваше единствено бесните удари на собственото си сърце в главата си, примесени с накъсаното му дишане.

Опита се да се съсредоточи.

Трябваше да внимава на всяка стъпка…

Да не се препъне, да не се подхлъзне…

Лавата вече се стичаше навсякъде около него, капеше като едри капки дъжд, но на всеки завой той бе на няколко сантиметра пред нея.

И тогава се появи последното стълбище и Джак рискува да се усмихне… и се подхлъзна, и се просна тромаво по корем, сграбчил Стълба с всички сили; заплъзга се надолу по предпоследния участък, все така преследван от гладната за плътта му лава.

Опита се да се изправи, падна, погледна назад… и видя, че лавата всеки миг ще докосне стъпалата му… и изведнъж два чифта ръце внезапно го сграбчиха и го дръпнаха от нея.

Зоуи и Астро.

Понесоха го по последното стълбище миг преди лавата да потече по него, хвърлиха го на широката каменна плоча и скочиха след него точно когато цялото последно стълбище бе напълно залято от лавата.

Вече и четирите външни кули на лабиринта блестяха в червено, зрелищно осветени от стичащата се по лъкатушещите канали лава.

Джак се свлече до стената на кратера, на безопасната пътека, задъхан, пъшкащ и стиснал Третия стълб на Машината.

— Докопах я тая малка гадинка.

Десет минути по-късно, след като дойде на себе си, Джак стана, облече си якето и подхвърли Третия стълб на Вълка.

— Пречисти го. Това нещо трябва да бъде положено на мястото му пет минути след полунощ.

Без да чака отговор, отиде при Лили и Зоуи и тримата тръгнаха към отсрещната страна на кратера.

— Да видим какво ще включва полагането на този Стълб.

След като Стълбът бе пречистен във Философския камък, екипът на Вълка (сведен вече до единадесет души — седем от ГЕСГ плюс Вълка, Рапирата, Астро и магьосника) побърза да ги настигне.

Всички тръгнаха по пътеката, която заобикаляше катраненото езеро. Тя свършваше при стръмно стълбище, което водеше към тъмно, подобно на тунел съоръжение, минаващо през стената на кратера.

Джак, Лили и Зоуи стъпиха на горната площадка на стълбището и се загледаха към тунела.