Матю Райли - Петимата велики воини

Сега беше единственият им шанс.

Джак рязко се върна в действителността и насочи вниманието си към кулите.

Свистяха куршуми.

Още един от хората на Вълка падна в зловонното катранено езеро.

Лавата продължаваше да се излива от върховете на първите две кули и да се стича на ручейчета по криволичещите канали.

Рапирата крещеше по радиото:

— … прикритие, по дяволите!

— Там! — викна Зоуи и посочи, и Джак видя двамата японски снайперисти — на другия проход, откъм Върха — точно когато един от тях стреля точно към него.

На крачка от Джак дясното ухо на Вълка избухна в кървави пръски, а мъжът до него рухна, улучен в окото.

— Стреляйте! — извика Вълка.

И насред всичко това, насред всички куршуми, крясъци и стичаща се лава, Джак Уест-младши се хвърли в действие.

Грабна своя MP-7 и автомата MP-5 на убития до него и извика:

— Зоуи! Взимай карабината и идвай с мен! Лили, скрий се някъде и не се показвай!

После се втурна напред — с бялата тениска, дочените панталони и пожарникарската каска. Изкуствената му лява ръка проблясваше. Зоуи хукна след него.

Проехтяха още изстрели. Двамата се носеха нагоре и надолу през лабиринта външни стълби на първата кула.

Стигнаха до един ъгъл. Следващото стълбище продължаваше около него и под тесен мост към следващата кула.

А на моста стрелците от отсрещния портал унищожаваха екипа на Астро — още двама от войниците от ГЕСГ бяха улучени. Астро и Рапирата, изправени пред превъзхождаща ги огнева мощ, се мъчеха да намерят прикритие зад мъртвите си другари и стреляха безполезно с пистолетите си към снайперистите.

— Зоуи! — извика Джак. — Един изстрел и продължаваме!

Зачака, притиснат до стената, а Зоуи коленичи зад него, насочи беретата и се прицели в стрелците при портала.

Стреля.

Единият снайперист отлетя назад.

— Страхотен изстрел! — извика Джак. — Давай сега напред!

И отново се втурнаха нагоре и надолу по стълбите на първата кула. Вече бяха мишена само за един снайперист, но изведнъж Джак осъзна, че със Зоуи са свалили якетата си — якетата, в които бяха техните „косове“. Нямаха абсолютно никаква защита.

Имаше и още една причина за тревоги — високо над тях лавата продължаваше да се стича надолу, струите й се виеха по каналите като светещи змии.

Стигнаха до последния ъгъл преди моста, на крачка от огневата линия.

— Добре — каза Джак на Зоуи. — Пак имаш един изстрел. Когато изтичам на моста, на онзи ще му трябват около две секунди, за да се прицели в мен. През това време ще го свалиш.

— Ами ако не улуча?

— Трябва, Зоуи. Или ти застрелваш него, или той застрелва мен. Готови… сега!

Джак изскочи от прикритието и се втурна по моста, като стреляше и с двата автомата едновременно.

Видя как японският снайперист се прицелва през оптичния мерник и…

Баам!

Изстрел.

Джак не можеше да каже кой е стрелял.

За свой ужас видя горе проблясък от дуло и за един ужасяващ момент си помисли, че може би Зоуи не е успяла да стреля навреме, но част от секундата по-късно видя как черната глава на снайпериста се пръска в гаден фонтан от кръв и мозък — точно когато куршумът на японеца сряза каишката на пожарникарската каска на Джак.

Зоуи бе стреляла може би една стотна от секундата по-бързо от японския снайперист.

— Благодаря, Зоуи! Продължавам!

Втурна се по тесния мост, като прескачаше труповете на войниците от ГЕСГ, профуча покрай Рапирата и Астро и продължи към втората кула — състезаваше се вече сам срещу стичащата се отгоре лава.

Щом Джак стъпи на първото стъпало на втората кула, лавата започна да се излива от върха на уретата. Вече три реки магма се стичаха от върховете на първите три кули, всяка на различен етап от спускането си.

Джак не спря нито за миг.

Напрегнал мускули, той тичаше през лабиринта от стълбища, избираше ги по памет — нагоре, надолу, като се мъчеше да не докосва стената на кулата; в един момент я забърса и острите й като бръснач зъби разкъсаха ръкава на тениската му като хартия и оставиха гаден разрез на рамото му.

Разпраният ръкав само му се пречкаше, така че Джак го откъсна и напълно оголи окървавената си ръка.

Като тичаше с все сили, Джак стигна до моста към третата кула — той се изкачваше нагоре и по него имаше стъпала.

Мина по моста и се озова на средното ниво на кулата. Сега беше по-високо и подобните на змии потоци лава се стичаха много по-наблизо. Сияеха зловещо, докато се спускаха плавно по каналите.