Матю Райли - Петимата велики воини

Секунди след като Вълка положи Стълба и Джак го дръпна назад в кануто, часовникът удари 12:05 и грамадната пирамида започна да вибрира застрашително, след което изстреля ослепителен лазерен лъч надолу в бездната. Ярката бяла светлина изпълни гигантската пещера и миг по-късно угасна.

Джак усети как го заля вълна от облекчение. Бяха оцелели при поредния Връх. Сега единственото, което искаше, бе да се разкара оттук.

Вълка обаче искаше да получи Стълба и наградата му. Джак смътно си спомни каква бе тя — зрение или нещо подобно — но точно в момента изобщо не му пукаше.

След като се беше провалил в опита си да ги спре да положат Стълба, японският снайперист вече стреляше на пълен автоматичен по тях и по форта, по-скоро от отчаяние и безсилна ярост, отколкото по друга причина.

И именно тогава улучи Астро — два пъти.

Куршумите се забиха в ръката и крака му и той изрева точно когато Зоуи пусна един брилянтно насочен куршум, който се заби в устата на японеца и пръсна тила му, слагайки край на стрелбата му.

До нея Астро рухна на земята и изпусна лебедката, която държеше първото кану.

Първото кану, и без това надвиснало застрашително над края на улея, внезапно полетя напред.

Джак усети движението под краката си и за миг видя бъдещето — лодката щеше да се преобърне през ръба и да полети в бездната!

С бързината на котка той скочи назад във второто кану, обърна се и видя как Вълка грабва заредения Стълб от върха на пирамидата.

— Скачай! — извика Джак.

Първото кану под него беше само на сантиметри от преобръщането през ръба. Вълка направи две крачки към кърмата и скочи с протегнати ръце…

… в същия момент, в който Джак се пресегна от второто кану, наведен през носа…

… и окървавените му длани хванаха не друго, а Стълба в дясната ръка на Вълка.

Озоваха се в най-необичайната позиция — Джак в осигуреното второ кану, Вълка в неосигуреното първо, стиснал с бедра кърмата му, и двамата наведени над лавата между двете лодки, сграбчили двата края на Стълба.

И точно тогава с Джак се случи нещо изключително странно.

В ума му внезапно проблесна светлина и за някаква част от секундата той се озова на друго място, в друго време.

Беше като сън, в който той падаше, падаше бавно през въздуха под обърната бронзова пирамида.

Отначало си помисли, че преживява отново падането от пирамидата на Втория връх, но това беше различно, този Връх беше различен.

И този път цял самолет падаше заедно с него — огромен черен „Боинг 747“, който приличаше на „Халикарнас“, но имаше едно, а не две крила. Грамадната машина скриваше пирамидата над Джак, пирамида, която ставаше все по-малка и по-малка, докато той пропадаше все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната, летеше шеметно към смъртта си…

Примигна и се върна в настоящето, без да има представа какво означава това шантаво видение, и отново се озова вкопчен в същия Стълб, в който се бе вкопчил и баща му и който ги свързваше в двете канута.

— Дръж се, Джак! — извика гласът на Зоуи в ухото му. — Ще те изтеглим!

В следващия момент двете канута се задвижиха обратно по улея, дърпани от въжето на втората лодка. Зоуи и Рапирата навиваха макарата; куршумът бе улучил втория син на Вълка право в бронирания предпазител на гръбначния стълб и само го бе съборил на земята.

Двете канута се върнаха на пристана и двамата Джак Уест, Старши и Младши, се свлякоха на твърда земя, без да пускат омазания с кървави отпечатъци от пръсти диамантен Стълб с пулсираща течна сърцевина.

— Тате! Ти успя! — Лили го прегърна.

Рапирата вдигна на крака Вълка, който все още не пускаше заредения Стълб. После хладнокръвно насочи пистолета си към тила на Джак и…

— Не! — викна Вълка.

— Вече не ни е нужен! Трябва да го убием!

— Не, Рапира — каза Вълка с тон, който изненада Джак. Никога не бе чувал баща си да говори така — с тихо уважение. Вълка се обърна към него: — Ти току-що… ми спаси живота… Защо?

Джак дълго не отговори.

— Аз не съм като теб — каза накрая.

Вълка го погледна.

— Определено не си. Не съм склонен към прояви на благодарност или милост, синко, но днес ще направя едно-единствено изключение. Няма да те убия. Хайде, Рапира.

Обърна се и си тръгна. Рапирата изгледа кръвнишки Джак, преди да го последва.

Вълка, Рапирата и магьосникът на неета тръгнаха по стълбите зад пристана със заредения Стълб.

Спряха за момент на форта при ранения пребледнял Астро. Рапирата го огледа и поклати глава.