Матю Райли - Петимата велики воини

— Жив е, но ще е сериозен товар, ако го мъкнем по целия път назад. Ще ни забави.

— Остави го — каза Вълка. — Не бива да закъсняваме за подводницата.

Така, съпровождани само от магьосника на неета и един от четиридесетте бойци на ГЕСГ, които бяха тръгнали за Третия връх, Вълка и Рапирата тръгнаха към наводнения вход на пещерната система.

Вълка водеше, крачеше енергично по високия тесен мост.

Рапирата, единственият, който се беше измъкнал от това ужасно място без нито една драскотина, го следваше. Хвърли потаен поглед назад към Джак и небрежно изпусна една граната в малката наблюдателница в центъра на тесния мост.

След секунди тя се взриви и сред грамаден облак прах средната част на моста се разлетя на парчета. Мостът рухна в езерото лава, и между двете кули, от които се стигаше до пристана, зейна широка пропаст…

… и така Джак и другите останаха затворени в тъмното сърце на Третия връх на Машината.

При неочакваната експлозия Вълка се обърна и видя разрушения мост. Изгледа Рапирата, но не каза нищо.

Просто продължи напред.

Джак поклати глава и каза кисело:

— Изобщо не го очаквах.

Огромната бронзова пирамида се извисяваше над него. Джак се качи на малкия форт, за да прегледа Астро.

— Как ще се измъкнем оттук? — попита Лили.

— Ще намерим начин, хлапе. — Джак извади спринцовка от пакета си за първа помощ и заби иглата в крака на Астро. — Това ще притъпи чувствителността на крака ти, докато извадя куршума.

Астро се намръщи.

— Но въпреки това ще боли адски — добави Джак, взе пинцети и се зае да намери куршума в прасеца на Астро.

Въпреки упойката Астро пъшкаше от болка.

Джак най-сетне извади окървавеното парче олово и Астро се отпусна по гръб, задъхан. Джак започна да превързва раната.

— Защо спаси Вълка? — малко остро попита Лили. — Той уби Магьосника.

Джак не вдигна очи към нея.

— Както вече казах, аз не съм като него.

— Но той е лош. Трябваше да го оставиш да падне и да умре.

Джак спря работата си за момент и я погледна.

— Да убиеш някого е ужасно, Лили. И не е от нещата, които можеш с лека ръка да пожелаеш на когото и да било. Убивал съм доста хора през живота си, но само когато те са се опитвали да убият мен или някой, когото обичам. Но дори тогава това нито веднъж не ме е направило щастлив или удовлетворен. Повярвай, убийството е нещо, което никога не би поискала да направиш.

— Но той…

— Знам. Виж, в момента си ядосана и аз те разбирам. Но ако искаме да спечелим това, ще трябва да го направим, като сме истинските себе си, като сме такива, каквито сме.

— Какво искаш да кажеш?

Джак въздъхна.

— Баща ми не се интересува от никого, освен от самия себе си. Той взема каквото иска и не му пука кой бива наранен междувременно. Убива хората, които застават на пътя му. Аз не го правя. И ако някога го направя, с нищо няма да се различавам от него. Да, искаше ми се да го видя как си плаща за онова, което направи с Магьосника, но първият ми инстинкт винаги е да спася някого, а не да го гледам как пада. Такъв съм. Ако го бях оставил да полети в бездната, когато можех да го спася, щях да се превърна в него. А нямам никакво желание да бъда като него.

— Хмм… — Лили се намръщи. Не беше съвсем удовлетворена.

— Зоуи — каза Джак, докато продължаваше да превързва крака на Астро. — Каква беше наградата за полагането на Третия стълб? Зрение?

— Да. Но не съм сигурна, че разгадахме какво означава това.

— Е, аз определено видях нещо, когато докоснах Стълба.

Описа им мимолетната картина, която бе видял, докато бе стискал заредения Стълб с окървавените си ръце — фантастичното видение как пада под някакъв Връх с еднокрил черен самолет, падащ заедно с него.

— Веднъж разговаряхме с Магьосника — каза Джак. — Той така и не намери категоричен отговор на това какво означава зрение, но имаше една теория.

— Каква? — попита Лили.

— Каза, че наградата зрение е способността да видиш собствената си смърт.

Нито Зоуи, нито Лили знаеха как да отговорят на това.

Джак приключи с превързването на Астро, преметна едната му ръка през рамото си и му помогна да се изправи. Младият морски пехотинец заподскача на здравия си крак.

— Как е?

— Боли ужасно, но ще се справя. Хей, ти поне не ме остави да умра тук, както направи онзи задник командирът ми. Как можеш да ми помагаш след онова, което ти направих?

— Не си го направил ти. Мислел си, че изпълняваш легитимни заповеди. — Джак сви рамене и кимна към Лили. — Като се изключи това, причините са същите, които обясних на нея.