Матю Райли - Петимата велики воини

Отиде до Месоядния.

— Защо ми позволяваш да взема Лили? Тя е твърде ценна, за да бъде излагана на риск. Ще ти е нужна, за да чете от двете плочи при последния Връх, да изрече последното заклинание на Тот, изписано върху тях.

На деформираното лице на Месоядния се появи тънка усмивка.

— Не се нуждая от нищо, млади Уест. Дъщеря ти е ценна, но не и безценна. Нито пък е уникална. Вече разполагам с човек, който да прочете двете плочи при последния Връх.

— Вече разполагаш…? — объркано повтори Джак.

Месоядния кимна към обсерваторията. Джак проследи погледа му и видя на балкона й малка фигура, която наблюдаваше с хладно безразличие сцената на пистата.

Беше момче, единадесетинагодишно.

Очите на Джак се разшириха от изненада. Разбира се, познаваше момчето, но не го беше виждал от много време.

Това бе Александър, близнакът на Лили — и единственият друг на света, който можеше да чете Словото на Тот.

Преди две години гордият и претенциозен Александър бе пратен да живее в една свръхсекретна квартира в графство Кери в Ирландия. През декември миналата година обаче, в деня, в който Джак бе атакуван от китайските сили на Мао, момчето бе отвлечено оттам при кърваво нападение на неизвестни.

— Значи ти си го отвлякъл… — промълви Джак.

— Както вече казах, млади Уест, наблюдавам те от дълго време — каза Месоядния. — А сега, ако обичаш… — И посочи чакащия „Халикарнас“.

Джак и Лили се качиха в самолета, като гледаха назад към Александър.

След няколко минути големият хеликоптер с Лешояда, Ятагана и Мао се отлепи от земята, завъртя се и пое на юг, към Китай, а „Халикарнас“ се засили по пистата, излетя и зави на югозапад, към Индийския океан.

Месоядния гледаше след отдалечаващите се машини. Студените му очи се присвиха.

Англия — Диего Гарсия

18 март 2008

Денят на четвъртия и петия краен срок

18 март 2008, 00:10

2 часа преди четвъртия и петия краен срок

Водите на Бристол Чанъл се надигаха и кипяха сякаш под въздействието на някаква неземна сила. Мощни дванайсетметрови маси вода се разбиваха в скалистия бряг на остров Лънди. Луната бе забулена от облаци, дъждът плющеше безмилостно.

Самотен хеликоптер „Линкс“ летеше ниско над вълните. Прожекторът под кабината му, насочен към бреговата линия, разрязваше дъжда и мрака.

Във вертолета, загледани напрегнато в сушата, седяха близнаците, Мечо Пух и Стреч, пазени от четирима морски пехотинци на Йоланте.

В малката раница на гърдите на Мечо Пух се намираше Четвъртият стълб, който отдавна се държеше от британската кралска фамилия. Миналата година бе пречистен на остров Мортимър с Философския камък и Огнения камък.

Късно вчера, в един хангар на летището в Станстед, той бе подложен на втори пречистващ ритуал — първо към Чашата на Рамзес бе добавен всемогъщият Огнен камък — както при Стоунхендж и Философския камък, Чашата се нуждаеше от силата на Огнения камък, за да бъдат активирани специалните й качества.

Огненият камък с форма на пирамида бе поставен в точно съответстващия му жлеб в късото столче на Чашата. После Чашата бе напълнена с вода от Извора на Черната топола. След това Стълбът бе потопен в Чашата…

… и бе пречистен за втори път.

Водата за миг проблесна, сякаш пречупваше преминаваща през нея светлина, и внезапно Четвъртият стълб засия като най-прозрачно стъкло. Ако изобщо беше възможно, сега приличаше още повече на кристал и бе още по-прекрасен.

Вече беше готов да бъде поставен на своя Връх. Незабавно след второто пречистване Йоланте отлетя с чакащия я частен самолет заедно с Чашата, малко изворна вода и Огнения камък, а Мечо Пух и екипът му бяха принудени да се качат в този военен хеликоптер, за да открият Четвъртия връх и да положат Стълба.

Така се озоваха тук, сред нощната буря над бушуващия Бристол Чанъл.

Скоро стигнаха до онази част на крайбрежието, където се намираше скалното образувание, известно като Кладенеца. Беше отлив и образуванието се виждаше. Изглеждаше точно като изображението от щита на Чингис хан.

Вертолетът увисна над скалите и спуснаха Мечо Пух с въже над тях.

„Определено са странни“, помисли си Пух, докато се люлееше под плющящия дъжд. Образуванието имаше цилиндрична форма, но единственото парче скала, от което се състоеше — било то каприз на природата или дело на древна човешка ръка — бе обработено така, че да прилича на стена от зидове. Вълните се разбиваха в необичайната формация и водата се стичаше по улеите между „камъните“.