Матю Райли - Петимата велики воини

Дъждът продължаваше да се сипе. Рязката бяла светлина на прожектора играеше над главите им.

След трийсетина метра се озоваха в широк тунел, който водеше полегато надолу, и запалиха светещи пръчки. Четиримата, заедно с двамата въоръжени морски пехотинци, тръгнаха предпазливо по тунела и спряха пред украсен вход, който водеше към по-просторно помещение.

— Леле… — ахна Джулиъс.

Джак, Лили и Йоланте стигнаха до големия стъклен куб в края на огромната яма.

Джипът спря за момент пред издигащия се древен вход, изсечен в стената на ямата. Височината му бе поне двайсет метра. Беше покрит с йероглифи. Над величествените каменни врати бе изсечен кръглият символ на Машината.

Джак извади разпечатка на щита на Чингис хан и погледна изображението в горния ляв ъгъл.

Беше същият вход, идеално повторен върху щита.

Но в действителност се оказа много по-впечатляващ — неимоверно голям и невъзможно древен. Минаващият през него път спокойно можеше да пропусне цял ТКРМ, какво оставаше за техния джип.

Изглеждащата нищожно мъничка кола мина през древния вход и продължи по дълъг спускащ се проход. Стигна в едно по-широко помещение и спря.

Джак, Лили и Йоланте излязоха от джипа…

— Леле… — ахна Лили точно като Джулиъс на другия край на света.

Мечо Пух, Стреч и близнаците стояха на върха на огромна и сложна, подобна на кутия структура, залепена на стената на огромна бездна.

Директно пред тях се намираше обърнатата бронзова пирамида на Четвъртия връх, в сравнение с която структурата на стената изглеждаше дребна и незначителна.

Но за разлика от другите Върхове досега, където пирамидата висеше над по-тесни пропасти или където самата пропаст бе заобиколена от наблюдателна зала, модел на град или езеро от лава, тук цялата пещера беше бездна — гигантска четириъгълна шахта.

— Това е повече от шеметно — каза Лаклан, вперил поглед в бездънния мрак.

Подобната на кутия структура представляваше сложна плетеница от свързани помежду си кули, скупчени и спускащи се стъпаловидно една върху друга, подобно на миниатюрен град на стената; в най-долната й част имаше нещо като дълъг мост от камък, който се протягаше над пропастта, за да стигне до върха на обърнатата пирамида.

— Какви са тези отвори? — Стреч кимна към няколкото странни отвора във високите до кръста каменни стени на върховете на всички кули.

Приличаха на отворени порти. Всеки покрив имаше най-малкото един отвор, докато на други, подобно на този, на който се намираха в момента, отворите бяха цели три.

Джулиъс ги огледа.

— Под всеки има изсечени стъпала, по които можеш да се спуснеш. Това е път надолу към моста, но трябва да избереш правилния. Въпросът е как?

— Лили каза, че златната плоча от Първия връх нарича това място Градът на водопадите — каза Лаклан. — Не виждам никакви водопади.

— Плочата! — възкликна Джулиъс. — Точно там е отговорът. Джак каза, че рамката на плочата съдържа насоки как да се мине безопасно през всеки от последните четири Върха.

Докато останалите трима бързаха да изровят снимка на плочата от лаптопа на Джулиъс, Мечо Пух остана настрани, загледан наляво от позицията им към една друга странна особеност на това и бездруго шантаво място.

Изключително тясна пътека водеше покрай двете стени на четириъгълната бездна, като заобикаляше самата пирамида и стигаше до изсечена в стената стълба, която водеше до мъничка каменна платформа.

— А онова там какво е? — попита той.

Близнаците вдигнаха глави от компютъра.

— Прилича на някаква наблюдателна платформа… — разсеяно предположи Джулиъс.

— Но за наблюдение на какво? — попита Мечо Пух.

— Ето плочата — каза Джулиъс и зареди изображението.

— Джак каза, че долният ръб на рамката бил за лабиринта, предпазващ Третия връх — каза Джулиъс.

— А кой ръб е за нашия? — попита Лаклан.

— Не знам… — отвърна Джулиъс.

— Левият — каза Стреч, взе лаптопа от Джулиъс, направи няколко крачки по много тясната пътека и посочи към стената на кулата им, точно под отвора в стената. — Ето там има символ, изсечен в стената под отвора. Три диагонални линии. Точно като символа тук, в горния ляв ъгъл на рамката.

Мечо Пух отиде до него и видя изображението.

— Абсолютно прав си, това трябва да е…

Някакъв дълбок грохот го прекъсна.

Всички се извъртяха.

Грохотът идваше от тунела, по който бяха дошли.