Матю Райли - Петимата велики воини

Върна се в обсерваторията, седна на един стол и зачака екипа си, загледан в зелените резервоари и пленниците в тях.

Хората му пристигнаха след няколко часа с два изтребителя F-15. И точно като Месоядния, Вълка излезе от обсерваторията, без да каже нито дума, и остави другите затворници да чакат сигурната си смърт.

Мъртво море

Израелско-йорданска граница

18 март 2008

2 дни преди последния краен срок

18 март 2008, 22:00

„Халикарнас“ бе кацнал на една писта в затънтен край на ОАЕ, черна сянка на нощния хоризонт.

Джак седеше в кабинета си в задната част на самолета, осветен от една-единствена лампа, наведен над бюрото. На плота пред него лежаха пръснати книги, бележки и карти. Хор бе кацнал прилежно на стойката си и бдеше, Лили лежеше заспала на пода зад него. Един от двамата надзиратели от Спецназ стоеше на пост при вратата, а другият спеше в спалното помещение. Йоланте вземаше душ в отсека на екипажа.

Джак гледаше писмото на Яков, което бяха открили близнаците и което уж разкриваше вечното жилище на Исус Христос:

Тъкмо се чудеше какво означава това, когато Мечо Пух и останалите се свързаха по видеоканала.

Джак им разказа за случилото се в Диего Гарсия, а Пух — за мисията им на остров Лънди и за това как Кийрън Кинкейд ги беше спасил на излизане. Пух, Стреч, близнаците и Кийрън сега бяха в Дъблин в една военна база, сред приятели, със заредения Стълб.

— Сега какво? — попита Мечо Пух.

Джак хвърли поглед към пазача от Спецназ, който с нищо не показваше, че разбира английски.

— Като че ли нямаме избор — рече той. — Трябва да продължим с Шестия стълб. Месоядния изпрати Лешояда, Ятагана и Мао да го открият, но не можем да позволим някой от тях да се добере до него. Трябва да го намерим първи.

— Което означава просто да намерим изгубената гробница на Исус Христос… — обади се Джулиъс.

— Наясно съм. — Джак показа купчината книги и бележки пред себе си.

Кийрън Кинкейд се появи на екрана до Мечо Пух.

— Джак…

— Да, Кийрън. — Джак усещаше какво предстои.

— Джак, Исус Христос е възкръснал от мъртвите и се е възнесъл телом на небето. Това не е въпрос на вяра. А общоприет факт. Няма гробница.

— Кийрън, благодаря ти, че спаси момчетата ми, но съжалявам, не мога да се съглася с теб. Виждал съм достатъчно шантави неща при пътуванията ми, за да твърдя, че когато стане дума за религия, няма факти, а само вяра. Можеш да вярваш в каквото си искаш. Междувременно аз смятам да открия въпросната гробница.

— Ножът опира до кокала, а ние сме по-назад от противниците си от обичайното, Джак — сериозно каза Стреч. — Разполагаме с два дни да положим Стълба на последния Връх, а нямаме представа къде се намира Стълбът, както и самият Връх.

— Знам, знам — рече Джак. — Но щом има живот, има и надежда.

— Е, значи това е нашият план? — попита Лаклан. — Така ли?

— Това е всичко, с което разполагам — уморено каза Джак. — Така че залягайте над книгите и ми помогнете. Ще ви се обадя, ако попадна на нещо.

Изключи връзката, въздъхна и отново се зае за работа.

След няколко минути влезе Йоланте, свежа след душа и само по шорти и прилепнал бял потник, който подчертаваше стройната й фигура. Обикновено вързаната й на опашка коса падаше свободно върху голите й рамене. Постави на бюрото на Джак чаша кафе и попита:

— Сериозно ли мислиш, че можеш да намериш Стълба на Исус?

Джак я погледна.

— Не мога да позволя руският ти братовчед да се добере до него и да го положи на последния Стълб. Трябва да го открия преди него.

Йоланте се облегна на вратата и внимателно се вгледа в него.

— Ако го откриеш, ще трябва да съобщя на Месоядния. Същото се отнася и за тях. — Тя кимна към войника при вратата. — В края на краищата ние трябва да те държим под око.

— Не е нужно да му го казваш — тихо рече Джак.

Йоланте се усмихна и поклати глава. После пристъпи в помещението и затвори вратата, като остави войника навън.

— Наистина си те бива, знаеш ли?

— Не мисля, че това е правилно.

— Но въпреки това продължаваш. Никога не спираш. Ти си най-решителният човек, когото съм срещала.