Матю Райли - Петимата велики воини

— Какво, да не смяташ да ме убиеш? — присмя му се Вълка.

— Да, смятам — отвърна Танка, извади мълниеносно пистолета си и стреля.

Бам!

Вълка бе улучен право в гърдите и отлетя назад, размахал ръце и крака. Блъсна се в купчина златни бокали и урни и остана да лежи неподвижен на пода.

Рапирата изрева, скочи право срещу дулото на пистолета и…

— Йобу, какво правиш? — чу се кротък глас.

Танка се завъртя — стреснат, че чува истинското си име — и видя на входа човека, когото най-малко предполагаше, че може да срещне на това място.

Магьосника.

До него стоеше Джак Уест с MP-7 в ръце и държеше на прицел двамата японски войници от специалните части, които бяха влезли в Убежището с Танка. Другите двама нинджи, които бяха слезли с тях, лежаха в безсъзнание на стъпалата непосредствено до входа. Като видя живия Джак, Рапирата се опули.

— Макс? — каза невярващо Танка.

— Къде е яйцето, Йобу?

— Вече го няма. Унищожих го.

— Унищожил си го? Не…

— Съжалявам, че така и не ти казах истинската цел, поради която изучавах Машината с теб, Макс.

— А аз съжалявам, че така и не видях омразата в теб, Йобу.

— Сега се бием на противоположни страни, приятелю.

— Не мисля, че вече съм ти приятел.

— Щом яйцето е отишло по дяволите, нямаме работа тук — прошепна Джак на Магьосника. — Скоро ще цъфне половината китайска армия. Трябва да тръгваме…

Магьосника огледа Убежището и като че ли забеляза нещо.

— Още не…

Така и не завърши изречението си.

Защото в същия момент Танка измъкна от колана си граната, дръпна халката, вдигна я над главата си и изкрещя: „Банзай!“…

… в мига, когато Вълка се надигна от пода зад него с убийствен поглед — черната защитна жилетка се виждаше през неравната дупка от куршума в якето му — и „Зиг Зауер“ в ръка.

Стреля, като първо свали най-опасните мишени — двамата японски нинджи. Те се строполиха, улучени в челата и с пръснати черепи.

Без да престава да дърпа спусъка, Вълка насочи оръжието към Танка и го улучи три пъти в гърба. Танка рухна на колене… и изпусна задействаната граната.

Тя заотскача от пода с глухи изкънтявания, въртеше се бясно.

Джак я гледаше.

Вълка я гледаше.

Рапирата я гледаше.

Гранатата избухна в затвореното помещение на древното Убежище.

От ударната вълна стените потрепериха и от входа изригна облак дим.

Точно в мига на детонацията Джак избута Магьосника навън, грабна някакъв стар железен монголски щит, подпрян до входа, и го вдигна между себе си и огнената топка, която се носеше към него.

Силата на удара го отхвърли заедно с щита и той за частица от секундата изпита удовлетворение, че бе решил да остави Лили при входа на пещерата със Зоуи.

В Убежището Вълка и Рапирата се хвърлиха зад мраморния олтар, който до днешния ден бе служил за постамент на прочутото яйце, и също се спасиха от смъртоносния взрив. Спътникът им Феликс Бонавентура пък клекна зад някаква обкована ракла и покри главата си с ръце.

В крайна сметка само Танка изпита цялата сила на взривената граната. Тялото му отлетя, блъсна се с ужасна сила в металната стена и се свлече неподвижно на пода.

В ъглите на помещението горяха пламъци. Вълка и Рапирата се изправиха и се въоръжиха с автоматите на мъртвите японски войници.

— Твоят апарат още ли е у теб? — извика Вълка на Рапирата.

— Да! — Рапирата вдигна втория цифров апарат, прост модел „Сони“, който Танка не бе забелязал.

— Колко снимки на яйцето направи? — попита Вълка.

— Шест или седем. От всички страни.

— Това ще ни свърши работа — каза Вълка. — Феликс! Ставай! Време е да се махаме оттук!

Все още проснат по гръб на каменните стъпала непосредствено до Убежището, Джак видя как Вълка и Рапирата вземат автоматите на убитите японци.

Трябваше да мисли бързо.

Вълка и Рапирата срещу него и Магьосника бе абсолютно неравностойна битка.

„А щом не можеш да се биеш, трябва да бягаш.“

Погледна към възстановения мост зад себе си — водеше към входа на пещерата, където ги чакаха Зоуи и Лили.

— Зоуи! Скрийте се някъде! — каза Джак по радиото, докато преценяваше собствените си възможности.

Можеше да тръгне към възстановения мост, но това щеше да е първото място, по което щеше да открие огън Вълка, щом излезе от Убежището. Двамата с Магьосника щяха да бъдат застреляни в гръб, докато бягат.

Затова Джак помъкна Магьосника в обратната посока, около ниската постройка на Убежището, все така хванал автомата си и новопридобития железен щит.