Матю Райли - Петимата велики воини

Четири дебели железни поддържащи греди излизаха от кулата и образуваха скелета на покрива; стотици дървени запълваха празнините между тях, така че отвън коничната структура да приеме формата на примитивна погребална могила.

— Хитро — отбеляза Зоуи. — Из цял Китай и Монголия има хиляди могили като тази. И под повечето няма нищо друго, освен нечий труп. Затова правиш тайното си убежище да прилича на една от тях.

До седемстотингодишната цитадела в средата на кратера обаче се стигаше по много по-съвременен начин — по висящ мост от стоманени въжета, който пресичаше широката трийсет метра пропаст.

Стандартен модел на американските военни.

— Вълка — каза Джак.

Тръгнаха по дългия люлеещ се мост.

Джак пръв стигна платформата на външната страна на обшитата с желязо кула. От нея започваше стръмно стълбище, водещо по спирала нагоре към ниската масивна черна цитадела.

Мостът, платформата и външното спирално стълбище се намираха в обхвата на кулите за стрелци, така че никой натрапник — поне в миналото — не би могъл да влезе с лекота в цитаделата.

Тук имаше още окървавени трупове, както и множество гилзи, говорещи за ожесточена престрелка — само че този път телата бяха на китайци и на американци… плюс най-малкото един мъртъв японски войник, облечен в черен боен екип.

— Господи, как само мразя да пристигам последен — промърмори Джак.

Продължи заедно с Лили, Зоуи и Магьосника към върха, където ги посрещна грамадна зейнала порта от черен чугун, взривена със съвременни експлозиви. Тук лежаха още двама мъртви бойци от ГЕСГ. Кръвта им бе все още топла.

— Очилата — нареди Джак.

Щом тук вече имаше две групи лоши, нямаше намерение да разкрива присъствието си с фенерчета или сигнални ракети. Всички сложиха очилата си за нощно виждане.

— Добре, влизаме.

В цитаделата на върха на кулата имаше сложна мрежа вертикални шахти. Всяка беше четириъгълна, с облицовани с гладки чугунени плочи стени, без никакви опори за хващане. Всички се спускаха към зловещи черни дълбини.

Тук-там обаче имаше ниски хоризонтални тунели, които свързваха някои от шахтите с други, но винаги оставяха част вертикален мрак под себе си, като по този начин се образуваха ями с гладки стени, от които непредпазливите грабители на гробници не биха могли да се измъкнат, освен ако нямаха въжета, по които да се изкатерят до по-горните нива.

Магьосника се възхищаваше на конструкцията.

— Фалшив покрив, метална обшивка, ями. Чингис хан не е искал никой да открие това място, или ако го открие, да не може да излезе жив от него.

Джак забеляза, че някои от свързващите тунели са запълнени с чакъл и прах. По всичко личеше, че хората на Вълка са си пробивали път с пневматични чукове. А това би трябвало да отнеме време.

Помисли си, че в този случай май е извадил късмет, че е пристигнал последен — изпреварилите го бяха свършили досадното гадаене и черната работа вместо него.

Висящите въжета показваха шахтите, които Вълка беше преодолял успешно; а от време на време попадаха и на светещи пръчки, които показваха правилния хоризонтален тунел, по който да продължат.

Всичко това спомогна за необичайно бързо спускане през системата капани.

След двайсетина минути спускане по въжета и пълзене през тъмната мрежа от шахти и тунели Джак, Лили, Магьосника и Зоуи стигнаха последния тунел. Той също беше запълнен с чакъл и боклуци, но тук бяха изоставени и пневматичните чукове, използвани за създаването на цялата тази каша.

Последният тунел завършваше с украсена желязна врата, пред която лежаха още два трупа на американци…

Внезапна експлозия.

Къса и рязка.

Джак вдигна автомата.

Беше дошла от другата страна на желязната врата.

После се чу вик — гласът бе на Вълка:

— Шибани самоубийци!

Джак се втурна към вратата.

Монголия, 07:00

Един час по-рано

Шейсет минути по-рано от прага на същата врата, при която сега стоеше Джак, Вълка наблюдаваше с мрачно задоволство картината пред себе си.

След като бе изгубил девет часа в мъчително ориентиране през системата вертикални шахти и бе използвал пневматични чукове, за да си пробие път през плътния чакъл, който запълваше някои от тунелите, най-сетне бе стигнал до прочутото убежище на великия хан.

То се намираше в средата на величествена изкуствена пещера, изсечена в земята под кратера.

И то каква пещера.

Черни железни колони поддържаха високия таван, а в пода бяха прокопани дълбоки ровове, които образуваха неравномерна мрежа от препятствия, над които минаваха тесни каменни мостове.