Матю Райли - Петимата велики воини

— Господи, това нещо наистина е златна жила. Рапира! Донеси апаратите и лазерния скенер и веднага сканирай помещението!

След минута Рапирата се появи с цифров фотоапарат и лазерния скенер. С него дойде и д-р Феликс Бонавентура, археологическият съветник на Вълка от Масачузетския технологичен институт, който наред с Макс Епер бе един от водещите експерти в света по Машината.

Бонавентура се загледа благоговейно в яйцето през кръглите си очила.

— Абу Симбел и Кейптаун. Това нещо можеше да ни е много полезно миналата година.

— Без майтап? Фотографираме и сканираме помещението с находките, както са по местата си, после вземаме всичко — каза Вълка, отстъпи настрани и вдигна радиостанцията до устата си. — Охрана, докладвайте.

Чу се само пращене.

Никакъв отговор.

Вълка се намръщи.

— Охрана. Докладвайте.

Пак никакъв отговор.

— Какво, по…

Шляп!

Главата на войника от ГЕСГ, стоящ на входа до Вълка, експлодира и той се свлече на пода като парцалена кукла.

Шляп-шляп-шляп-шляп-шляп!

Заглушен автоматичен огън се изсипа върху чугунените стени около Вълка, куршумите рикошираха и вдигаха хиляди искри. Още двама от хората му се строполиха, направени на решето.

Вълка се метна на пода и намери прикритие до входа.

До него Рапирата бързо извади своя „Зиг Зауер“, но той излетя от ръката му, избит от куршум, който едва не му отнесе и пръстите.

Вероятно тъкмо загубата на оръжието му спаси живота. Войникът от ГЕСГ до него вдигна карабината си да отвърне на огъня точно когато на входа на Убежището се появиха две облечени в черно фигури, въоръжени с автомати „Щаер-АУГ“ със заглушители. Моментално пратиха войника на оня свят, но само взеха под прицел Рапирата, Вълка и Бонавентура, които бяха невъоръжени.

Това изясни някои неща на Вълка — тези мъже бяха достатъчно добре обучени и дисциплинирани, за да правят разлика между заплаха и невъоръжени хора в разгара на битката.

Нападателите влязоха в помещението с уверени стъпки и вдигнато оръжие и Вълка успя да ги разгледа по-добре. Бяха с черни бойни екипи, с хокейни каски и черни предпазители, които скриваха устата им. На коланите им имаше пистолети „Глок“ и стоманени звезди за мятане, а към предпазителите на китките им бяха прикрепени компактни, но смъртоносни арбалети. Виждаха се единствено очите им — очи, в които се четеше смъртна заплаха.

Японски очи.

Автоматите „Щаер“, предпазителите на устата, звездите на нинджа и арбалетите — всичко това ги издаваше като членове на Първа десантна бригада на Японските въоръжени сили — специални ударни части, съвременни нинджа.

След двамата убийци влезе по-възрастен японец. Вълка го разпозна моментално.

Беше Танака Танка.

Танка хвърли съвсем бегъл поглед на блестящите съкровища и нареди на единия от хората си:

— Скенерът и твърдият диск. Унищожете ги.

Скенерът и твърдият му диск бяха направени на пух и прах.

— Цифровият фотоапарат също — каза Танка, когато видя как Бонавентура се мъчи да скрие устройството.

То му бе отнето и също пръснато на милион парчета. Бонавентура се мръщеше.

Танка застана пред великолепното древно яйце върху каменния олтар и го изгледа преценяващо.

— Наистина е прекрасно. И е изпълнено с толкова много познание.

Хвърли тържествуващ поглед на Вълка, прикрепи малко взривно устройство към горната част на яйцето и включи часовниковия механизъм на детонатора.

Отстъпи назад.

— Спокойно можете да гледате, полковник Уест, експлозивът не е голям. Само внимавайте с летящите парчета.

Взривното устройство издаде рязко пиукане. После…

Бам!

Взривът бе кратък и рязък. В мигновения ярък проблясък яйцето просто изчезна, пръсна се на безброй стъклени фрагменти, които полетяха във всички посоки, удариха се във всички стени и изпопадаха със звън на пода.

Яйцето, украсено от високоразвитата древна цивилизация, с цялата безценна информация, способна да спаси света, вече не съществуваше.

— Шибани самоубийци! — извика Вълка.

Танка изобщо не се трогна.

— Честта е много по-чиста мотивация от алчността, полковник. Именно тя мотивира онзи млад човек, когото внедрихме в екипа ти.

— И който пищя по целия си път към смъртта — озъби се Вълка.

— Тя мотивира цялата японска нация — каза Танка. — Знаем за Третия връх на брега на Хокайдо. Знаем за него от векове. Той е свещен за народа ни, най-святото място в нашата страна. В момента се пази от японски военни кораби. Няма да влезете в Третия връх, още по-малко — да откриете Стълба в него.