Матю Райли - Петимата велики воини

Единственият проблем бе, че всички тези мостове бяха разрушени — в средните им части зееха празнини, които препятстваха достъпа до центъра на пещерата — Убежището.

Правоъгълната структура с размерите на гараж бе изработена от плътно черно желязо и приличаше на колосален сейф.

Беше поставена върху висока скална колона на десет метра над останалата част от огромното помещение, заобиколена от най-широкия ров. Четири моста — стълбища се изкачваха към нея във формата на X и пресичаха рова, но като всички други, те също бяха разрушени в средата.

Напълно омаян, Вълка погледна надолу в рова.

Стотици хиляди човешки кости лежаха на дъното му, на шейсет метра под него. Забеляза, че стените на рова са облицовани с гладки чугунени плочи, също като вертикалните шахти. Паднеш ли долу, изкачване нямаше.

— Жертвоприношения? — попита Рапирата, който бе застанал до него.

— Не. Това са костите на робите от Хорезъм, които са построили това чудо. Двайсет хиляди души. Когато строежът бил завършен, сигурно просто са ги хвърлили в рова и са оставили оцелелите при падането да умрат от глад в мрака и да се изяждат едни други.

Погледна сина си и сви рамене.

— Никога не е хубаво да си от губещата страна във война, но по онова време е било наистина адски зле. Хайде.

Поставиха върху разрушените стари мостове леки платна, по които можеше да се мине над мрежата ровове и да се стигне до югозападния мост — стълбище, водещ нагоре до Убежището.

След като приключиха с полагането им, Вълка включи радиостанцията.

— Охрана, докладвайте.

— Сър. Докладва екипът от повърхността, при транспорта. Тук всичко е чисто. Регистрираме единствено китайските ни подкрепления — пристигат от базата си на границата.

— Сър. Докладва екипът на кулата, при висящия мост. Всичко е чисто.

Специално платно с опори за краката бе спуснато върху разрушената част от моста — стълбище, който водеше към Убежището.

Когато всичко беше готово, Вълка за момент се загледа в ниското черно съоръжение, кацнало на скалната си кула над него.

Кимна доволно.

После тръгна по възстановения мост и стана първия човек от над седемстотин години, влязъл в Изгубеното убежище на Чингис хан.

Вдигнал над главата си светеща пръчка, от която се лееше кехлибарена светлина, Вълка пристъпи в претъпканото помещение.

Всевъзможни съкровища и трофеи бяха натрупани на безразборни купчини покрай черните стени — златни корони, проблясващи скъпоценни камъни, бокали и потири, мечове и щитове, стоманени и дори бронзови шлемове и наколенници.

Всичко това бе награбено от покорени владетели и разбити армии — колосална плячка от войните, водени от един от най-великите воини на всички времена.

Вниманието на Вълка обаче бе грабнато от предмета, поставен гордо в самия център на помещението.

Там се издигаше великолепен каменен олтар, изработен от цял блок черен мрамор. Беше покрит с дълбоко изрязани символи, всички инкрустирани със злато. Сам по себе си олтарът бе безценен, но въпреки това служеше просто като пиедестал на онова, което се намираше върху него.

Във вдлъбнатина с формата на купа в горната част на олтара имаше голям яйцевиден предмет с размерите на футболна топка.

Не, поправи се Вълка.

Не яйцевиден. Беше си истинско яйце.

Вкаменено яйце на динозавър.

Вдигна светещата пръчка и се загледа във фините резби и рисунки по заоблената, подобна на стъкло черупка. Резби на Света на Тот и великолепни рисунки на пейзажи и брегови линии, планини и водопади.

Рисунките му напомняха за средновековното японско изобразително изкуство — бяха изненадващо живи, с ясни очертания и триизмерна дълбочина. Внезапно Вълка осъзна, че може би японските художници дължат много на откриването на това яйце от шогуна.

Подобно на първородния си син, Джак Уест-старши все още можеше да се възхищава на находки като тази. Вперените му очи и плувналото в пот лице блестяха на светлината на светещата пръчка, докато се взираше във великолепието пред себе си.

А после видя две изображения, които го сепнаха — някакво пирамидално скално образувание в пустиня, което разпозна като скалните острови с форма на пирамиди в Абу Симбел в Египет, както и грамадна планина с плосък връх, надвиснала над обрасъл в растителност бряг. Това можеше да е единствено Тейбъл Маунтън в Кейптаун.

— Първите два Върха… — ахна той.

Огледа и останалите четири пейзажа върху яйцето — те показваха местоположението на другите четири Върха.