Матю Райли - Петимата велики воини

Докато прехвърляха едно ниско възвишение, Джак огледа терена през цифровия си бинокъл.

Намираха се в подножието на Алтайските планини, които минаваха в дълга линия от запад на изток и служеха като северна граница на част от Гоби.

Пустинята беше огромна — простираше се чак до хоризонта на юг, запад и изток, по-плоска и от тепсия, по-безкрайна и от безкрая. През бинокъла Джак видя тесен път, водещ на изток на десетки километри, без да направи нито един завой.

Всичко — планини, път, равнина — бе замръзнало.

А после Джак забеляза нещо в далечината… на пътя… нещо се движеше.

Голям белезникав облак прах.

И се приближаваше към тях.

Зоуи също го забеляза.

— Какво е това…?

Джак понечи да каже нещо за пясъчна буря, но увеличи образа и видя онова, което се намираше пред облака.

Два танка.

Китайски, Тип-90. Зад тях имаше две дълги колони — още танкове и бронирани машини, несъмнено пълни с китайски войници.

Не можеше дори да предположи колко са — спокойно можеха да са и над хиляда. Китай имаше над 1,6 милиона войници — най-голямата армия на света. Стоварването на хиляда души в пустинята Гоби не беше никакъв проблем.

Дали Вълка и китайският му съюзник полковник Мао Гонли командваха тази огромна сила?

За момент Джак се въодушеви при мисълта, че може и да успее да изпревари Вълка и да стигне пръв до Убежището на Чингис хан.

От хълма се откриваше изглед към дълга тясна долина, изпъстрена с идеално очертани метеоритни кратери, покрити със сивкавобял пласт сняг. Между тях бяха пръснати конични хълмчета — погребални могили, повечето високи само по два-три метра, но други се извисяваха на петнайсет и дори на трийсет метра.

Джак огледа долината през високотехнологичния си бинокъл.

До една от по-големите могили видя военни машини — бронетранспортьори и джипове, всичките с червени звезди. Бяха спрели до нещо като тесен тунел, който като че ли водеше в гигантска могила.

„Преден отряд — помисли Джак. — По дяволите! Вълка наистина е стигнал пръв тук. Сигурно е довел по-малкия мобилен екип, към който идва да се присъедини по-голямата китайска сила…“

Но когато увеличи картината, не видя между машините никакво движение. Нямаше дори охрана. Всъщност май нямаше жива душа.

Обхванат от любопитство, Джак увеличи образа още повече и пред очите му се появи ужасяваща картина.

До китайските военни машини имаше… трупове — десетина, всичките проснати по очи в локви кръв.

— Втасахме я — изпъшка той. — Че Вълка е тук, тук е, но май японските ни приятели също са пристигнали.

Джак, Лили, Магьосника, Зоуи и Скай Монстър стояха до китайските военни машини пред гигантската погребална могила, която се издигаше над тях поне на трийсет метра.

— Лили, стой настрана — каза Джак и тръгна към труповете.

Всички бяха простреляни в главата. Екзекутирани.

— Китайски специални части, както и двама души на Вълка от ГЕСГ — каза той и добави, без да е нужно: — Избити.

— Джак — повика го Зоуи. — Ела да видиш.

Стоеше до тесния тунел, който водеше под могилата.

Джак отиде при нея и видя, че всъщност не е тунел. А тясна цепнатина с поне стотина грубо издялани стъпала, които се спускаха под могилата.

Намръщи се и изгледа Зоуи въпросително.

— Представа нямам — отвърна тя.

— Магьоснико?

— Имам чувството, че тази могила не е никаква могила — отвърна той.

— Скай Монстър, оставаш тук и поддържаш радиовръзка. Зоуи, Магьосник, Лили, след мен — каза Джак, вдигна своя MP-7 и заслиза надолу.

Едва се провираше между тесните стени. Ако погледнеше нагоре, щеше да види небето, но точно в момента погледът му бе насочен право напред, по протежение на цевта на автомата.

Изведнъж стълбището свърши и Джак спря. Пред него се разкри зашеметяваща, наистина зашеметяваща гледка.

Джак гледаше нещо, било някога метеоритен кратер. Само че сега този кратер беше покрит.

А в центъра му, върху висока скала, имаше нещо огромно и черно, изработено сякаш от чугун.

Цялостното впечатление бе за кула с размерите на петнайсететажна офис сграда, построена в средата на дълбока кръгла яма. И беше прекрасна, истинско произведение на изкуството.

Вертикалните каменни стени бяха облицовани с чугунени плочи (някои паднали), но отбранителното съоръжение на върха изглеждаше като излято — масивно и тежко, с плътността на наковалня.

Магьосника спря зад Джак.

— Казах аз, че това не е могила.

— И позна…

Джак огледа „тавана“ на метеоритния кратер. Над черната кула подобно на копие се издигаше яка желязна колона. Не беше декоративна — играеше ролята на централен стълб, поддържащ коничния „таван“, който започваше от върха й и се спускаше към краищата на кратера.