Матю Райли - Петимата велики воини

Заобиколи чугунената постройка и видя разрушения мост — стълбище на североизточния ъгъл, който се намираше точно срещу възстановения път в югозападната част.

Ако успееха да прескочат дупката, можеха да потърсят убежище между колоните на подобната на остров платформа отсреща.

Магьосника сякаш прочете мислите му и погледна пропастта в средата на моста — беше широка около четири метра.

— Джак, не мога да скоча толкова далеч…

— Намираме се по-нависоко, което прави разстоянието по-малко.

— Въпреки това не мисля…

— Налага се, приятелю, иначе умираш.

Стигнаха до стъпалата на разрушения мост и забързаха надолу.

Сграбчил щита и автомата, Джак скочи пръв, без изобщо да забавя крачка.

Прелетя над пропастта и се приземи успешно върху прашната долна част на моста.

Обърна се и махна на Магьосника.

— Давай, Макс!

Магьосника като че ли се поколеба, после прехапа устни, засили се и скочи.

Полетът на възрастния мъж далеч не бе така грациозен колкото този на Джак, нито толкова атлетичен.

Макс се блъсна с гърди в първото горно стъпало на долната част, пръстите му задраскаха отчаяно в търсене на опора, краката му увиснаха над шейсетметровата пропаст и костите на дъното на рова.

Джак го сграбчи за китката и задърпа, за да го измъкне.

— Нали ти казах, че ще се справиш.

— Трябваше вече да съм научил, че не бива да се съмнявам в теб, Джак…

— А би трябвало да се съмнява, Джак — разнесе се друг глас, който накара и двамата да погледнат нагоре. — Да, би трябвало.

Над тях, на горния край на разрушения мост, с насочен към тях японски арбалет, стоеше Вълка.

Джак и Магьосника бяха абсолютно незащитени — Джак лежеше по корем на стъпалата, хванал Магьосника, който висеше от разрушения мост с гръб към Вълка.

Вълка гледаше надолу към тях.

— Вече два пъти се връщаш от оня свят, синко. Ловците май са трудни паяци за мачкане.

Джак не отговори. Беше прибрал оръжието си, за да помогне на Магьосника, а преметнатият на гърба му щит не му осигуряваше защита. Остана да лежи неподвижно, без да пуска Магьосника. Търсеше с поглед Рапирата, но от този ъгъл не можеше да види къде е.

Вълка се ухили.

— За жалост, времето е от значение и се налага да тръгвам. Но ако не мога да смажа живота ти, Джак, може би ще успея да премажа духа ти.

Вдигна арбалета и Джак зачака края, приготви се за острата болка от забилата се в главата му стрела…

Вълка стреля.

Джак видя как стрелата изхвърча от арбалета, но тя летеше твърде бързо, за да я проследи, и зачака удара…

Магьосника внезапно се замята свирепо и хватката му около китката на Джак отслабна. В същия миг Джак осъзна, че Вълка изобщо не се е целил в него. А в Магьосника. В гърба му.

Насълзените очи на Магьосника срещнаха неговите.

— Джак…

— О, господи, не! — изпъшка Джак и от очите му също бликнаха сълзи.

Магьосника изведнъж стана по-тежък, хватката му се отпусна и Джак трябваше да напрегне всички сили, за да го задържи.

Над тях Вълка се обърна да си върви, като хвърли последен поглед към жалката картина — сина си с мъртвото тегло на стареца.

Вълка отстъпи настрани и зад него се показа Рапирата. Държеше автомат „Щаер“ със заглушител.

Джак видя оръжието и очите му се изцъклиха, защото Рапирата свали предпазителя. Джак събра всичките си сили, залюля Магьосника, издърпа го на моста и го бутна надолу. После се хвърли след него.

Рапирата откри огън.

Куршумите отскачаха от дебелия щит на гърба на Джак, докато той тичаше приведен по моста и се мъчеше да прикрие и Магьосника.

Накрая стигна до него, сграбчи го и го издърпа зад най-близката колона в основата на моста.

Още куршуми обсипаха масивната колона. Джак клечеше под прикритието й, притискаше Магьосника към гърдите си и по бузите му се стичаха сълзи.

Внезапно градушката от куршуми спря и пещерата се изпълни с тишина. Зловеща тишина.

А после Джак чу вика на Вълка:

— Ето ти и един безплатен съвет, синко! Не можеш да победиш. Не можеш, защото не си достатъчно добър! Бива те, но не си идеален. Успяваш да оцелееш заради съобразителността си, но рано или късно този късмет ще свърши.

Джак не каза нищо. Но слушаше.

Вълка продължи да вика:

— Биеш се заради кекавите си приятелчета. А аз се бия, за да победя. Както откриваш много добре в момента, не си от класата ми! Не си герой, така че спри да се опитваш да станеш герой! Духът ти вече е пречупен, синко!

Гласът млъкна, последваха бързи отдалечаващи се стъпки.