Матю Райли - Петимата велики воини

И с тези думи очите му се затвориха, тялото му се отпусна и в тъмната подземна кухина на Джак, Лили и Зоуи не им оставаше друго, освен да коленичат до падналия си приятел и да сведат глави.

Джак затвори очи, за да задържи сълзите си.

Мисли за Магьосника изпълниха ума му — милата му усмивка, търпеливият начин на обясняване, жаждата му за знания. Представи си свят без него и го заля неописуема мъка.

После се събуди гневът — дълбока ярост към Вълка, който знаеше много добре какъв удар за Джак ще е смъртта на Магьосника. Вълка му беше правил много ужасни неща, но това надхвърляше всичко.

Докато Джак стоеше на колене, свел глава и с все още затворени очи, в слушалката му се разнесе глас.

— Ловецо… — Беше Скай Монстър. — Не знам какво става там долу, но горе ситуацията адски бързо се сговнява.

Джак примигна и рязко се изтръгна от унеса си, сякаш бе събуден от дрямка. Войникът в него отново застана на първо място.

— Какво има?

Скай Монстър стоеше на кулата при висящия мост, който минаваше през кратера, и бързо развиваше болтовете му. Последният се освободи и големият люлеещ се мост полетя надолу и увисна вяло край другата страна на кратера.

— Кратерът скоро ще бъде нападнат от малка армия — докладва той.

Секунди след като мостът се удари във външната страна на кратера, на платформата се изсипаха първите китайски войници и откриха огън.

— Събори висящия мост — нареди Джак.

— Вече е направено. — Скай Монстър забърза по спиралните стъпала по външните стени на кулата. — Сега какво ще…

Така и не довърши изречението, защото точно в този миг някакъв снаряд улучи покрива над кратера и последва гигантска експлозия.

Покривът се разтърси ужасно…

… и започна да се разпада.

Огромни дървени и чугунени греди с размерите на цели дървета се посипаха в кратера, като една прелетя на косъм от Скай Монстър. Последваха ги грамадни снежни преспи.

В кратера проникнаха снопове слънчева светлина и го осветиха великолепно.

После втори — и трети, и четвърти — снаряд улучи коничния покрив и го унищожи. Цялата структура рухна в кратера и откри небето над кулата за първи път от седемстотин години.

Докато покривът се сипеше около него, Скай Монстър си мъкнеше задника нагоре по спиралното стълбище. Когато стигна чугунената цитадела на върха на кулата — и се озова малко над нивото на околния терен — видя пълния ужас на положението си.

Хиляда и петстотинте души на Мао — редици и редици мъже, танкове, артилерия, бронетранспортьори и снегомобили — стояха покрай целия ръб на кратера и го заобикаляха напълно.

— Да си го начукам… — изпъшка Скай Монстър. — Никога не сме загазвали чак толкова.

Джак покри безжизненото лице на Магьосника с якето му. Лили тихо хлипаше.

— Хайде, Джак — нежно каза Зоуи. — Трябва да действаме.

— Искам да го вземем с нас.

— Не можем. Ако оцелеем от тази лудница, може да се върнем за него. А и, честно казано, сигурно би бил щастлив да почива тук с Чингис хан.

Джак рязко се обърна към нея.

— Какво каза?

— Казах, че сигурно би бил щастлив да знае, че е погребан заедно с Чингис хан.

— Това не е гробницата на Чингис хан — рече Джак. — Тя така и не е била открита. Това е убежището му, неговата съкровищница.

Зоуи сви рамене.

— Онзи саркофаг ей там навежда на други мисли.

— Какъв саркофаг?

— Онзи мраморният, дето е плеснат в средата на помещението. Да не искаш да кажеш, че не си го видял?

Джак си спомни солидния мраморен олтар в центъра, върху който беше положено древното яйце. Зоуи обаче не го беше видяла като олтар — а като…

В ума му прозвучаха брътвежите на Магьосника: „щитът му… щитът… и олтарът… видя ли… не е, това не е…“.

— Не е олтар — бавно каза Джак. — А ковчег. Зоуи, ти си гений.

И два пъти по-голям гений, защото с Лили бяха прескочили разрушената част от моста, за да стигнат при Джак и Магьосника, Зоуи се бе привързала с въже. Сега тримата го използваха, за да се прехвърлят обратно при Убежището.

Джак забърза към чугунената постройка.

— „Атакувай свирепо, но винаги имай план за отстъпление“ — повтори той великата военна максима на Чингис хан.

Спря пред солидния мраморен олтар в центъра на Убежището, само дето сега го погледна по напълно различен начин…

… и внезапно „олтарът“ наистина му заприлича на нещо съвсем различно — на грамаден каменен саркофаг.

Саркофагът на Чингис хан.

— Джак — обади се гласът на Скай Монстър. — Какво правите долу?