Матю Райли - Петимата велики воини

Джак обиколи требушетите и зад всеки откри чугунени куполи, в които имаше хитроумна система от рампи, улеи, лостове и натрупани снаряди — големи кръгли камъни, по-малки железни гюлета, овързани на гроздове, дори няколко дървени коша, пълни освен с железни топки и с подпалки.

Дръпна първия попаднал му лост и грозд седемстотингодишни гюлета се спусна с грохот по един улей и спря в очакващата прашка на требушета.

— Жестоко… — възкликна Джак.

Изведнъж се разнесоха три оръдейни гърмежа и Джак залегна. Снаряди улучиха чугунената цитадела.

Изригнаха пламъци. Вълна свръхнагорещен въздух се понесе около Джак. Цитаделата обаче пое ударите, както наковалнята поема удара на чука. Когато димът се разнесе, ниската каменна крепост беше, колкото и да изглеждаше странно, абсолютно непокътната.

Джак бързо се залови за работа, почна да върти зъбни колела и да дърпа лостове — действия, които едновременно зареждаха требушета и го завъртаха към най-близкото китайско оръдие.

Сграбчи лоста за стрелба.

— Хайде, Чингис, дърт кучи сине. Да видим дали наистина си бил толкова добър, колкото разправят.

Дръпна лоста.

За негово изумление древният требушет проработи. Заскърца и запука, а после хвърли заряда си. Стегнатият грозд гюлета полетя в редкия въздух… пропусна с цели двадесет метра оръдието, в което се целеше Джак… улучи един китайски танк и огъна бронята му, след което се разпадна и стокилограмовите гюлета се затъркаляха по земята.

Китайците се втурнаха да търсят прикритие. Един джип също беше улучен и преобърнат.

— Благодаря ти, Чингис.

От другата страна на пропастта Мао Гонли изруга и заповяда:

— Огън по катапултите!

И така избухна най-шантавото сражение — обсаждаща китайска част, стреляща със съвременни снаряди по стара монголска цитадела, а Джак Уест-младши отвръщаше от укреплението на огъня със средновековни оръжия.

Всеки от требушетите можеше да стреля няколко пъти, преди китайците да го унищожат със съвременната си артилерия. И всеки изстрел на катапултите причиняваше някакво поражение — преди всичко по китайските превозни средства, приближаващи тясното стълбище, по което се влизаше в кратера.

Джак съсредоточи огъня си тъкмо върху това стълбище.

И за късмет — пряко попадение върху някакво гъсенично превозно средство точно до него. Тежкият камък преобърна машината и тя падна с колелата нагоре точно върху входа, с което временно го блокира.

Джак зареди един от кошовете и, както биха направили стрелците на Чингис хан преди седемстотин години, запали подпалките и стреля.

Горящият снаряд полетя и се стовари право върху преобърнатата гъсенична машина. Резервоарите й моментално пламнаха и експлодираха, запратиха огнени пипала през входа и по тясното стълбище и принудиха китайските войници да отстъпят.

Мигове по-късно требушетът беше улучен от снаряд, но Джак вече тичаше към следващия, за да нанесе още поражения и да спечели още време.

— Зоуи! — извика той по радиото. — Напредвате ли долу!

Долу в пещерата Зоуи разбиваше пълнежа от чакъл, който задръстваше тунела под вече обърнатия саркофаг на Чингис хан.

Отвесната шахта бе тясна, така че се налагаше да разбива няколко минути и да излиза, та Лили и Скай Монстър да извадят отпадъците с една древна — и вероятно безценна — златна купа, вързана за въже.

Работата беше бавна и след половин час бяха покрити от глава до пети с пот и прах.

— На двайсет метра надолу сме! — извика Зоуи на Джак. — Плътно е. Много плътно. И кой знае докъде стига!

— Продължавайте да копаете! — нареди Джак. — Да се надяваме, че ще успеете да се справите, преди тези типове да се доберат дотук.

Въпреки усилията на Джак с требушетите китайските сили продължаваха да напредват.

Избутаха димящата машина с танкове от входа на тясното стълбище. После същите танкове го прикриваха, докато двайсетина китайски пехотинци забързаха през тесния проход към кратера.

През това време войниците по ръба на кратера не спираха да стрелят по цитаделата. Намираха се доста по-ниско и нямаха големи шансове да улучат Джак, но постоянният им огън го караше непрекъснато да се движи приведен.

А след това от редиците им в небето полетяха куки с въжета и затракаха по цитаделата. Щом някоя се захващаше, войниците опъваха въжето и се получаваше трасе, по което бързо започваха да се катерят китайски щурмоваци.

Като се привеждаше под непрестанния огън, Джак тичаше напред-назад по горното ниво на цитаделата и режеше въжетата с ножа си.