Матю Райли - Петимата велики воини

От време на време проверяваше екипа долу, където се беше намирал висящият мост. Те също изстрелваха куки през бездната и се опитваха да се прехвърлят по тях и да издърпат моста. Джак знаеше, че щом успеят, ще нахлуят, прикривани от масирана стрелба, и с отбранителната му позиция ще е свършено…

Изведнъж стрелбата спря и се чу глас:

— Капитан Уест! Капитан Джак Уест-младши!

Гласът бе усилен от мегафон.

Джак погледна към ръба на кратера и видя Мао Гонли, застанал до огромен танк.

— Капитане, бъди наясно — не идваме да те заловим, а да те убием! Но колкото повече се съпротивляваш, толкова по-болезнена ще е смъртта ти! Ако се предадеш веднага, ти обещавам бърз куршум в главата!

— Да бе, големият бонус… — измърмори Джак.

Опита се да стреля по китайските пехотинци долу на моста, но подновената вълна огън от войниците по ръба на кратера го принуди да потърси прикритие.

Щурмовият екип вече беше закрепил две въжета и започваше да се прехвърля по тях през пропастта.

— Мамка му!

Времето му вече наистина изтичаше.

Щяха да са при него след минути.

Долу в пещерата, дълбоко във вертикалната шахта, Зоуи разбиваше пълнежа. Внезапно пневматичният чук проби чакъла в краката й, той подаде и тя пропадна почти два метра и се озова в тъмен хоризонтален тунел.

Освети тунела с фенера на каската си. Като че ли водеше на запад. Краят му не се виждаше.

— Джак! — обади се тя по радиото. — Пробих! Намирам се в някакъв тунел. Май води на запад.

— Тръгвайте по него! — отвърна Джак. — И вземете щита! Китайците всеки момент ще проникнат в кулата! Идвам веднага след вас!

— Разбрано.

И тъй, следвана от Лили и Скай Монстър и с щита на Чингис хан, преметнат през рамо, Зоуи се втурна по хоризонталния спасителен тунел.

Пробягаха около осемстотин метра и изведнъж — по дяволите! — се озоваха пред стена плътен чакъл.

— Не… — изпъшка тя.

— Прословутата задънена улица — каза Скай Монстър. — В капан сме.

— Може би…

— Какво?

— Шахтата под саркофага на Чингис хан беше изцяло запълнена с чакъл. Но не и този тунел. Може би са запушили с чакъл само двата края на спасителния изход. Може да сме само на метри от спасението…

Скай Монстър се втурна обратно по тунела.

— Ей сега ще донеса чука!

Още един снаряд удари старата черна цитадела. Изригнаха пламъци.

Джак надникна надолу и за свой ужас видя, че пехотинците са успели да поставят висящ мост в кратера.

Бяха проникнали.

Край на ариергардните му действия.

Време беше да се маха.

Полетя по системата от шахти, спускаше се по провесените в тях въжета.

Оставяше гранати със закъснител пред гредите в горната част на всяка шахта и ги детонираше, щом стигнеше края й. Щом Мао смяташе да го последва и да го убие, той пък смяташе да го забави тоя кучи син колкото се може повече.

Стигна до пещерата, изтича по възстановения мост — като не забрави да го взриви след себе си — и спря пред Убежището.

Спря само за момент — колкото да погледне тялото на Магьосника в ъгъла на пещерата, отчасти скрито зад дебелата колона.

— Сбогом, Макс — прошепна Джак. — Почивай в мир.

После влезе в Убежището и отиде до малката кръгла дупка, която бе останала скрита векове наред от тялото на Чингис хан.

Погледна скелета му — надарен водач, проницателен владетел, несравним воин.

— Радвам се, че се срещнахме, старче.

Отговори му стон.

Джак рязко се извъртя.

И видя окървавения Танк — лежеше по лице на пода и стенеше от болка. Макар и прострелян и обгорен от взривената граната, Танка бе все още жив — но на ръба на смъртта.

През наносекундите, необходими за работата на мозъка, Джак прецени възможностите си — помисли си за Танка и за познанията, които имаше (много), за заплахата, която можеше да представлява за тях (малка), и за проблема, който можеше да се създаде, ако го вземе с тях…

— Добре, Танк — прошепна Джак. — Но ако не се задействаш, ще те зарежа и ще те оставя да се оправяш сам с китайците.

Нагласи почти изпадналия в безсъзнание японски професор на гърба си и се пъхна в шахтата.

Хвана внимателно балансирания каменен саркофаг, дръпна го и той се стовари на мястото си и скри него, Танка, скелета и спасителната дупка в пода.

За всеки, който влезеше в Убежището, саркофагът щеше да изглежда почти по същия начин, по който го бе открил Вълка — огромен каменен олтар в средата на пищно украсена подземна зала, заобиколен от обгорени от гранатата съкровища. Единственото, което, липсваше, беше яйцето, което бе лежало върху него векове наред.