Матю Райли - Петимата велики воини

На Джак не му оставаше друго, освен да стои свит зад колоната, сграбчил Магьосника, и да се взира в нищото. Стъпките на Вълка се отдалечаваха все повече. Накрая заглъхнаха и в изпълнената с миризма на барут от стрелбата пещера се възцари абсолютна тишина.

Вълка, Рапирата и Бонавентура излязоха от грамадната кула над Убежището след половин час и не забелязаха Зоуи и Лили, които се криеха в тъмната долна част на вертикалната шахта при входа към пещерата.

Минаха по висящия мост, измъкнаха се от скрития кратер, излязоха в равнината и отидоха при Мао Гонли, който чакаше на километър и половина от могилата начело на огромната си военна сила.

— Сдоби ли се с яйцето? — попита Мао.

— Не, но направихме снимки — отвърна Вълка. — Мао, блудният ми първороден син е вътре. Приеми го като подарък — оставям го на теб. Прави с него, каквото си решиш.

Мао се усмихна.

— Благодаря. Ще си направя трофей от главата му.

— Тъй да бъде — рече Вълка. — Аз трябва да стигна до Хокайдо.

Една самотна фигура наблюдаваше тази среща от горния край на стълбището към кратера — Скай Монстър.

Зоуи го беше предупредила по радиото, че Вълка излиза от могилата, и Скай Монстър се беше скрил зад един от изоставените камиони.

Видя как Вълка и хората му си тръгват, а внушителната сила на Мао поема към кратера.

— Ох, мамка му! — изруга той и забърза надолу.

Джак бе коленичил зад колоната и държеше треперещия Магьосник.

Окървавеният връх се подаваше от гърдите на Магьосника и от него висеше оръфано парче плът. Стрелата на Вълка беше минала почти цялата през тялото.

Магьосника дишаше плитко и на пресекулки и говореше с трескава бързина:

— Ох, Джак, Джак… щитът му… щитът… и олтарът… видя ли… не е, това не е… — И после сякаш изведнъж излезе от делириума си. — Ох, Джак. Надявах се, че няма да свърши по този начин.

— Няма да свърши — каза Джак. — Ще те измъкна.

— Не и този път, приятелю. Не и този път…

Старецът се закашля, гърдите му се свиха конвулсивно и от устата му бликна кръв. Стрелата беше пронизала белия дроб.

— Макс, дръж се! Трябва да се бориш. Това е делото на живота ти…

— Не, Джак. — Магьосника бе странно спокоен. — Сега това търсене вече е твое. Твое, на Зоуи и на Лили.

По бузите на Джак потекоха сълзи. През всичките му приключения Магьосника бе негов верен приятел и ментор — от откриването на новородената Лили във вулкана в Уганда до конструирането на невероятната му изкуствена ръка; до отглеждането на Лили с пъстрия му екип в Кения; до времето, когато Магьосника, макар да бе ужасен шофьор, бе спасил изпадналата в безсъзнание Лили от Абу Симбел, като гонеше „Халикарнас“ и в същото време бягаше от десетки неприятелски преследвачи; до равносметката след ужасната екзекуция на съпругата му Дорис от ръцете на Маршал Джуда.

— Не мога да го направя без теб — изломоти Джак.

— Напротив, можеш. Винаги си можел. И баща ти не е прав за теб. Ти си много по-добър от него не защото си смел и ловък, а защото те е грижа. Грижа те е за хората и това те прави герой в моите очи. Джак, за мен бе чест да бъда на твоя страна през всичките тези години.

В този момент дойдоха Зоуи и Лили.

— Господи, Макс… — изпъшка Зоуи, като видя стрелата и кръвта.

— Магьоснико! — изпищя Лили. — Не!

— Лили. — Гласът на Магьосника бе ведър и спокоен. — Сладката Лили. Ти си като внучката, с която така и не бях ощастливен. Обичам те.

Лили го прегърна и се разрида.

— И Зоуи. — Магьосника се усмихна и се видяха окървавените му зъби. — Храбрата Зоуи. Вече ти ще трябва да се грижиш за Джак… и Лили…

— Ще се грижа, Макс.

— Знаеш ли… — Магьосника се намръщи. — Джак се… Джак се канеше да ти предложи да се ожените навремето.

— Ей… — започна Джак.

Зоуи се обърна към Джак и го изгледа ококорено.

— Беше… — още един свиреп пристъп на кашлица — малко след мисията за Пирамидиона. Но тебе те извикаха в Ирландия, а той замина за Пърт. И като изпусна момента, изгуби кураж. Никога не го бях виждал това — Джак Уест да изгуби кураж.

Зоуи все така гледаше Джак.

Магьосника се изкиска.

— Това беше единственият случай. И съм доволен. Защото е доказателство, че е човек…

Изкашля се свирепо още три пъти. От устата му потече още кръв.

Погледна нагоре към тримата. Очите му бяха тъжни, но също така спокойни и умиротворени.

— Джак, Лили, Зоуи. Направете го. Спечелете. Спасете този ужасен, отвратителен свят. Аз трябва… трябва да тръгвам и да видя отново моята мила Дорис…