Матю Райли - Петимата велики воини

— Всички — отвърна Джак и сърцето на Пух подскочи от радост.

— Как изобщо успяхте да влезете в базата? — попита Мечо Пух, докато се качваха в линейката.

— Че как иначе? — Джак го изгледа. — С пратката уран. Откъде мислиш, че Израел си осигурява висококачествена уранова руда?

— Не знам. Откъде?

— От най-големия производител на уран на света — Австралия.

Разбира се, нещата бяха малко по-сложни.

Казаното от Джак за ръчния часовник бе истина. Първо от остров Малък Макдоналд, а след това и от щабквартирата на Специалните въздушни части във Фримантъл, Джак бе следил движението на Мечо Пух по целия свят.

Когато видя, че Пух отива в Негев и остава в района — в района на Димона, известен на всяка военна организация на света — Джак разбра, че арабинът е открил къде Мосад държи Стреч.

Въпросът беше дали Пух ще може сам да измъкне приятеля им.

След няколко обаждания Джак откри, че от Австралия за Димона пътува пратка уран. Вече беше преполовила Индийския океан и пътуваше към израелското пристанище Елат на Червено море.

Джак уреди със Зоуи да пресрещнат пратката и двамата долетяха на кораба под прикритието на нощта преди три дни заедно с двама доверени военни инженери и един генерал-лейтенант, чиито заповеди никой не можеше да отмени.

По облицования с олово контейнер, в който се превозваше урановата руда, бяха направени някои бързи промени: отвън той бе двадесет и седем метра, но след намесата им вътрешната дължина се скъси на двадесет и пет; в единия край беше направена малка кухина — малка, но достатъчно голяма, та Джак и Зоуи да могат да се вмъкнат в нея.

Иронията, че щяха да минат през охраната на Димона, използвайки същия трик, който бяха използвали самите израелци срещу американските инспектори през шейсетте, не остана незабелязана от Джак.

Бяха взети и други предпазни мерки. Морския рейнджър беше на позиция, а Скай Монстър бе изпратен в Западен Ирак да се срещне с някои бивши колеги на Джак от австралийските Специални въздушни сили. Лили и Алби останаха в дома на Алби в Пърт — тази мисия бе твърде опасна, за да вземат и тях.

Така Джак и Зоуи влязоха в Димона, скрити в контейнера с урана, наблюдаваха пулса на Пух и чакаха. Ако Пух успееше да влезе и да се измъкне жив, просто щяха да се махнат с празния контейнер на следващия ден. Но ако пулсът на Пух изведнъж се променеше…

— Намери ли ги? — извика Джак на Зоуи, докато качваше Стреч във военната линейка и го слагаше да легне на носилката.

Зад волана Зоуи се обърна да му отговори, но се сепна, когато видя Стреч — гол, блед като смъртник, целия мокър от някаква зелена течност.

— Господи… Да! Намерих две! — И потупа двете дебели сребристи куфарчета на седалката до себе си.

— Тогава да се разкарваме оттук! — каза Джак и затръшна задната врата.

Линейката подскочи и полетя напред.

В Димона цареше истински пандемониум.

Из базата летяха пожарни. Виеха сирени. Мъже в защитни костюми тичаха с все сили към димящата грамада на Махон-2. Медицински екипи товареха кашлящи хора в линейки и ги откарваха на пълна скорост.

Когато три такива линейки се понесоха към главния портал на Димона, четвърта военна кола изскочи от една странична уличка и се включи в малкия конвой.

На изхода четирите коли бяха спрени от охраната. Пух се беше скрил под носилката на Стреч, а Джак и Зоуи бяха сложили качулките на жълтите си костюми, така че през противогазите се виждаха само очите им.

Пазачът погледна Стреч — завързан за носилката, с кислородна маска, мокър, блед и гадно зеленикав, направи отвратена гримаса и извика:

— Давай! Давай!

Зоуи натисна педала до дупка и линейката излетя от Центъра за ядрени изследвания Димона.

— Предполагам, че имаме двайсетина минути, докато разберат кои сме и какво сме взели — каза Джак.

Носеха се на запад след трите други военни линейки.

— Което означава тридесет минути, докато ни открият с хеликоптери — рече Зоуи.

— Къде отиваме? — попита Мечо Пух, който бе коленичил отзад до Стреч. — Нали все пак имате някакъв план за измъкване?

— Да, но не е така оригинален, какъвто бе планът за влизане — отвърна Джак. — А ти как смяташе да се измъкнеш?

— По същия начин, по който се вмъкнах. Бавно и с търпение.

— Е, нашият план определено не е такъв.

— И все пак, къде отиваме?

— Тези линейки отиват на запад към Биршеба, ако може да се вярва на плана за аварийно евакуиране на Димона. Трябва да завием на юг и да стигнем до Ароам, това е недалеч от Укаба.