Матю Райли - Петимата велики воини

След пет маломощната, побираща се в куфар атомна бомба се взриви.

Проблясъкът бе ослепителен.

Последва колосален гръм, земята се разтърси, след което в небето на пустиня Негев се издигна огромен облак с формата на гъба, подобно на някаква отвъдна сила, освободена от хилядолетен плен.

За петте минути, с които разполагаха, Мюниц и хората му успяха да се отдалечат на дванадесет километра от епицентъра. За тях атомната гъба изглеждаше като небостъргач, издигащ се на южния хоризонт. Поради компактния размер на устройството електромагнитният импулс успя да наруши комуникациите им само частично.

Дълго време Мордехай Мюниц просто се взираше във високата осемдесет етажа гъба, растяща от земята.

— Сър. Какви са заповедите ви? — попита лейтенантът.

Мюниц стисна зъби.

— Вдигнете по тревога изтребители. Да настигнат боинга и да го свалят!

Двата изтребителя F-15 излетяха от намиращата се недалеч база и след двайсет минути прихванаха „Халикарнас“, който летеше над Синайския полуостров, доста навътре в египетското въздушно пространство.

„Може би Уест си въобразява, че ще е в безопасност, щом прекоси границата — помисли си Мюниц. — Сигурно смята, че изтребителите ще се върнат, след като се намира над суверенна египетска територия.“

Не го направиха.

Израелските изтребители просто навлязоха в египетското въздушно пространство и водещият изстреля две ракети „Сайдуиндър“ към бягащия самолет.

И двете улучиха целта.

И големият черен боинг просто експлодира в небето, разцепи се по средата, изкоруби се, оранжеви пламъци лумнаха по корпуса му и той полетя с бясна скорост към земята, оставяйки след себе си дълга черна опашка, и се заби в скалистия склон на някаква планина в Синай.

С „Халикарнас“ беше свършено.

По-късно от службите на египетските ВВС, които наблюдаваха този район, щяха да докладват за три обекта, навлезли незаконно в египетското въздушно пространство онази сутрин — два изтребителя F-15 и голям цивилен лайнер.

Двата изтребителя напуснаха района малко след навлизането в него, докато лайнерът просто изчезна от радарите. Беше направена проверка, но не бяха открити съобщения за изчезнали пътнически самолети.

Интересното обаче беше, че точно преди двата изтребителя да настигнат лайнера, египтяните бяха забелязали миниатюрна сигнатура, отделила се от големия самолет и спуснала се под него.

Сигнатурата бе много малка и твърде слаба, за да е някакво летателно средство — по-скоро приличаше на призрачен сигнал, който оставя скочил парашутист. Дежурните я взеха за шум и не й обърнаха внимание.

В пустинята Негев, на петнайсетина километра източно от черната атомна гъба, издигаща се на мястото, където доскоро се намираха развалините на Ароам, Зоуи, Мечо Пух и Стреч пътуваха към границата с Йордания.

Караха стар джип от времето на Втората световна война, който Джак и Зоуи бяха оставили тук преди това — автомобил без електроника, която да излезе от строя заради електромагнитния импулс.

Подобната на лабиринт солна мина под развалините наистина беше огромна и тунелите й се разклоняваха във всички посоки. Един от тях вървеше на юг към долината с черния боинг, а друг — на изток. Когато Джак тръгна на юг, за да го видят как се качва на самолета — и в същото време разговаряше с Мюниц по радиото, — останалите отдавна бяха влезли в мината и бяха забързали на изток, с което получиха близо час преднина.

Единствените неща, които бяха останали при развалините на Ароам по време на експлозията, бяха линейката, няколко грубо направени манекена с човешка форма, които Джак на всеки няколко минути помръдваше, за да създават впечатление за активност, и, разбира се, самата бомба.

След няколко часа джипът пресече границата с Йордания и се озова пред море от пясъчни дюни. Когато изкачи първата, ченетата на Стреч и Мечо Пух увиснаха.

Защото долу ги чакаше „Халикарнас“.

Големият черен боинг се извисяваше гордо на асфалтовия път между гигантските дюни. Черният брониран корпус и монтираните на крилете картечници му придаваха особено застрашителен вид. До него, също тъй гордо, стоеше Скай Монстър.

— Привет, народе — жизнерадостно каза той.

— Но как… — запъна се Мечо Пух. — Мислех, че…

Скай Монстър се ухили.

— Спомни си как Джак се сдоби с „Халикарнас“ — той бе един от няколкото спасителни самолета, разположени от Саддам Хюсеин на различни места в Ирак. Един от няколкото. Приятелчетата на Джак от специалните части в Западен Ирак намериха преди време един от тях и Джак им се обади да им каже, че му трябва.