Матю Райли - Петимата велики воини

Под стихотворението имаше изрисувани йероглифи и карти, както и нахвърляни бележки.

Даян погледна Магьосника.

— Така и не ме попита защо се заех да търся неета в Африка, Макс.

— Аз… ами… реших, че си тръгнала да ги търсиш просто за да провериш дали прочутото изгубено племе наистина съществува.

— Макар и да станах нещо като експерт по неета, аз не търсех племето. Аз също знам за Шестте свещени камъка и Стълбовете. Познанията ми върху неета бяха просто резултат от по-мащабното ми проучване — да открия дали тези прословути свещени камъни и диамантени тухли наистина съществуват. Реших, че като първоначални собственици на един от Шестте свещени камъка — Делфийското кълбо — неета може би разполагат с информация за останалите — и те определено разполагаха. Моето търсене е същото като вашето, само че основната ми отправна точка — това стихотворение, „Стихът на воините“ — беше различна. — Даян се обърна към Джак. — Знаеш ли за него?

— Аз знам — обади се Магьосника вместо Джак. — Било е открито върху плоча между предните лапи на Сфинкса. Наполеоновите войници са я изкопали.

— Точно така. И в момента въпросната плоча се намира в Британския музей.

— И с какво е важно стихотворението? — попита Джак.

— Макс е подозирал, че е важно. Нали, Макс? — каза Даян.

— От известно време. Но не можех да му намеря мястото.

Даян кимна към обобщаващия лист на Магьосника.

— Ти дори споменаваш „Петимата воини“ в схемата си като възможни пазители на Стълбовете.

— Така ли? — Джак погледна листа и с изненада откри, че археоложката е права.

Беше изписано под заглавието ШЕСТТЕ СТЪЛБА:

„Местонахождение? Великите домове на Европа; Може би «Петимата воини»???“

— Смятам, че стихотворението е пряко свързано с общото ни търсене — каза Даян. — Смятам, че в него се говори за петима души, които в хода на историята са оказали най-силно влияние върху съдбата на Огнения камък, Шестте свещени камъка, Стълбовете и Върховете.

Даян прожектира стихотворението на бялата дъска и започна да огражда различни думи с маркер и да добавя бележки отстрани.

Докато пишеше, говореше с увереността на експерт:

— Както много добре знаем, Голямата пирамида е била построена от Хуфу. Сфинксът обаче се намира пред втората пирамида в Гиза, построена от Хафре, сина на Хуфу, поради което дълго време археолозите просто приемаха, че той също е дело на Хафре. Днес обаче мнозина египтолози смятат, че Сфинксът всъщност е дело на Хуфу, строителя на Голямата пирамида.

— Имаме известен опит с Голямата пирамида — учтиво отбеляза Джак.

— Но може би все още не сте осъзнали монументалната важност на строителя й — отвърна Даян. — Имам предвид, че Голямата пирамида, Златният пирамидион, Огненият камък — и трите са изключително важни за вашата мисия. И трите са създадени от Хуфу. Именно той е разполагал с всички тях. Това не предполага ли, че Хуфу вероятно е разполагал с някакво познание — някакво много важно и съществено познание — за вашата Машина?

— Предполага, като се погледне от този ъгъл — каза Джак и изгледа Магьосника.

Старият професор сви притеснено рамене.

— Съсредоточихме се върху Рамзес и неговите шест камъка.

— Напълно разбираемо — каза Даян, докато довършваше писането върху дъската. — Но задавали ли сте си изобщо въпроса откъде са се взели въпросните свещени камъни? И откъде са шестте продълговати диамантени стълба? В един момент би трябвало всички те да са били заедно, нали? И първия път, когато ги откриваме заедно, е при Хуфу. Именно затова в някои текстове Огненият камък, шестте свещени камъка и шестте Стълба биват наричани събирателно „Съкровището на Хуфу“ или „Мъдростта на Хуфу“. И отговорът на това какво се е случило със Съкровището на Хуфу се крие в това стихотворение, създадено преди повече от четири хиляди години.

Даян тържествено отстъпи настрани от бялата дъска, за да покаже творението си:

— Чингис хан… Наполеон… — прочете Магьосника на глас.

— Исус Христос… воин? — изненада се Зоуи.

Джулиъс кимна към дъската.

— Мисля, че на мястото на четвъртия воин си имала предвид „Лаклан Адамсън“. Той също е велик завоевател. Само да можеш да го видиш как си реше косата сутрин. Направо завладяващо…

— Ха-ха-ха — отвърна Лаклан.

— Точно това проучвах — каза Даян. — Именно то ме отведе при неета, за да проверя с каква информация разполагат за стихотворението. Изобщо не очаквах, че ще ме заловят и ще ме поробят.