Матю Райли - Петимата велики воини

— А колко далече е оттук?

— Към четиридесет километра — отвърна Джак. — Което означава, че ще е малко напечено.

След пет километра конвоят линейки стигна до едно разклонение и трите първи коли завиха надясно към Биршеба. Линейката на Джак обаче зави наляво и моментално даде газ по пустинната магистрала. Огромната пустош на Негев профучаваше от двете им страни.

Точно петнадесет минути по-късно на хоризонта зад тях се появиха първите преследващи хеликоптери — американски „Апачи“.

Щурмови вертолети.

Джак ги видя в страничното огледало, после погледна напред… и видя възвишението, на което се намираха прашните развалини на Ароам — руините, до които искаше да се доберат, преди хеликоптерите да ги настигнат…

… линейката изкачи възвишението и Джак се обнадежди, когато видя какво ги чака — прекрасен черен „Боинг 747“, стоящ на празната пустинна магистрала до купчина по-малки развалини, с прибрани криле и високо вдигната опашка. Черен самолет, който можеше да бъде единствено „Халикар…“

… но точно тогава един от преследвачите се появи отдясно, зави, увисна ниско точно пред линейката с насочени към тях оръжия и им отряза пътя за спасение!

Отляво имаше черен страничен път и Джак извика на Зоуи:

— Завий!

Линейката поднесе, зави наляво, даде газ и вдигна облак прах, който се завихри около увисналия „Апачи“.

Малко по-нататък пътят стигаше до порутени каменни развалини — римските останки от Ароам.

Щом видяха внезапния завой на линейката, другите три хеликоптера ускориха, настигнаха я и я заобиколиха в широк кръг.

Зоуи наби спирачки, колелата се плъзнаха и линейката спря.

Радиостанцията в кабината изпращя.

— На вниманието на линейката! Знаем кой сте, капитан Уест! Няма начин да се измъкнете. Излезте от колата с вдигнати ръце или ще бъдете унищожени!

— Джак… — каза Зоуи.

— Момент. — Джак взе радиото и натисна бутона за говорене. — Израелски вертолетен патрул. Чувам ви, но ви съветвам да се оттеглите на разстояние два километра и да поддържате тази дистанция.

— Ама че тъпа шега — отвърна израелецът.

Вместо отговор Джак грабна едното сребристо куфарче от седалката между него и Зоуи, слезе от линейката и го вдигна високо над главата си, за да могат от обкръжилите ги хеликоптери да го видят добре.

— Това да ви е познато? — попита той по радиостанцията. — Казах: два километра, и нито сантиметър по-малко. Веднага.

В ефира настъпи мълчание, последвано от:

— Това е… Мамка му. Разбрано, капитане. Изпълняваме.

Мечо Пух следеше размяната на реплики отначало с любопитство, а после с изумление.

— Какво има в куфара, Ловецо?

— Със Зоуи не прекарахме цялата нощ в контейнера, Пух. Когато си оставен в Махон-2 за дванайсет часа, можеш да се сдобиеш и с други неща, които да ти помогнат да се измъкнеш. Това куфарче — добави Джак — е израелска преносима атомна бомба.

— Преносима атомна бомба?! — възкликна Мечо Пух.

— Говори се — каза Джак, — че израелците са скрили подобни бомби на тайни места във всички големи градове на света — Ню Йорк, Вашингтон, Лондон, Москва, Париж — както и в градовете на ключовите си врагове — Дамаск, Техеран и Кайро. Те са върховната застрахователна полица на Израел. Малки ядрени устройства. Мощност четиридесет килотона, радиус на поражение два километра, минимално радиационно замърсяване — но всичко в рамките на този радиус се изпарява. Хубаво нещо, което да споменеш мимоходом на неприятелите си.

— И какво ще правим? — попита Пух. — Не можем да стигнем до „Халикарнас“. Положението е патово.

— Точно това целя — отвърна Джак.

Положението наистина бе патово — безизходица насред пустинята.

Римските руини при Ароам някога са били станция по древния път на подправките. Единствената им забележителност е дълбокият кладенец. Днес дори туристите не си правят труда да спират тук.

След двадесет минути на сцената се появиха останалите израелски преследвачи.

Още шест хеликоптера, както и конвой превозни средства по магистралата — командни микробуси, камиони с войници, противовъздушни джипове.

В главния команден микробус, със зачервено от ярост лице, седеше Мордехай Мюниц.

Разбира се, вече беше станало ясно, че експлозията в Димона не е причинила изтичане на радиация. Заложеният от Джак взрив бе разрушил само външната стена на Махон-2, но на място като Димона при каквато и да било експлозия трябваше да се спазват пълните спешни процедури.