Матю Райли - Петимата велики воини

Инцидент на това място означаваше истинска катастрофа.

В бункера си Стария майстор вдигна телефонната слушалка.

— Какво става!

— Имаме ситуация четвърто ниво, сър — развълнувано отговори гласът от другия край на линията. — Целият персонал трябва незабавно да се евакуира. Моля, явете се на мястото за преброяване.

Мюниц затвори и хвърли поглед към Мечо Пух, който все така лежеше на пода на помещението.

„Не — помисли си. — Арабинът е пламенен, не може да му се отрече, но не му стига акъл да подготви подобно нещо.“

Кимна на личния си телохранител.

— Да вървим.

Двамата забързаха навън от украсения с трофеи кабинет на Мюниц, изкачиха стълбището и отвориха тежката стоманена врата на леговището на Стария майстор. В следващия миг войникът бе свален с два изстрела от пистолета „Дезърт Игъл“ на Джак Уест-младши.

Джак беше с яркожълт защитен костюм, със свалена на гърба качулка.

Бърз като змия, Мюниц извади оръжието си, но Джак го простреля в ръката и пистолетът отлетя настрани. Стария майстор изрева, хвана се за ръката и стисна зъби по-скоро от ярост, отколкото от болка.

— Добро утро, генерале. Аз съм Джак Уест-младши. Дойдох да прибера приятелите си.

Джак блъсна закопчания с белезници и със запушена уста Мюниц в подземното му леговище и влезе след него.

— Е, това си е наистина малко страшничко… — каза, когато видя редиците резервоари с враговете на Израел.

Закрачи право към Мечо Пух и коленичи до него. Мечо Пух едва дишаше — парализата започваше да го обхваща.

— Джак… — изпъшка той. — Как…

— После ще ти разправям — каза Джак, извади спринцовка от бойния си екип под защитния костюм и бързо и точно я заби право в сърцето му.

Мечо Пух рязко седна, дишаше тежко и пресекливо. Очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите.

— Това ще прогони сутрешната сънливост — рече Джак.

Докато Пух идваше на себе си, Джак вече отиваше към резервоара на Стреч. Спря пред него — само за момент, който обаче му се стори цяла вечност — и погледна приятеля си, потопен в зеления разтвор, обгърнат от утробна тишина, поддържан жив от системата — жив дишащ трофей.

После вдигна пистолета и стреля два пъти в дебелото стъкло, като се целеше така, че куршумите да не улучат тялото на Стреч.

Предният панел се напука и се пръсна под натиска на течността. Зелен водопад рукна навън и се заплиска около краката на Джак, докато пред него не остана само празен резервоар без предна стена и висящият в него Стреч, все още прикован и с дихателната маска на лицето.

Гледаше ги замаяно.

Джак му кимна отсечено.

— Добре дошъл на собственото си спасяване. Това беше половината операция. Време е да започваме втората половина.

Пресегна се и свали дихателната маска. Стреч се закашля и се задави, след което пое дъх с пресъхналото си гърло. Джак свали системата и се зае с болезненото махане на катетъра. След това простреля четирите вериги и Стреч залитна свободен от резервоара, все още с оковите на китките и глезените, сякаш си беше надянал някакви зловещи гривни.

Джак се наведе напред и го пое върху раменете си, сякаш спасяваше пострадал от пожар.

После затича към стълбите с пистолета в едната ръка и Стреч на гърба.

— Ами останалите? — попита Мечо Пух, докато пъхтеше след тях. — Онези в другите резервоари?

— Днес ме е грижа само за един от тях — мрачно отвърна Джак. — За разлика от Стреч, онези другите са вършили ужасни неща. Така че ако все още са им останали приятели, те да си ги спасяват. Хайде. Трябва да се измъкваме.

— Как ме намери? — попита Мечо Пух, докато тичаха нагоре по стълбите. — Така и не натиснах алармата на часовника.

Джак отговори, без да се обръща:

— Бутонът задейства активна аларма, но часовникът праща постоянен пасивен GPS сигнал, както и информация за пулса. Май пропуснах да ти го кажа.

— И е предавал през цялото време…

— Измина много километри през последния месец, приятелю. — Джак хвърли бърз поглед към Мечо Пух. — Тел Авив, Хайфа, Буенос Айрес. И Рио за Нова година, макар да не ми се вярва да си отишъл там заради фойерверките. Станал си ловец на нацисти. Когато те видях да се появяваш в Негев до най-важния ядрен център на Израел и да оставаш тук дни наред, разбрах, че си го намерил. Задържахме се, искахме да видим как ще се справиш. Но когато преди малко видяхме, че пулсът ти се ускорява, решихме, че малко помощ ще ти е от полза.

— Ние? — попита Пух. — Кой е с теб?

В този момент изскочиха навън. Една израелска военна линейка наби спирачки точно пред тях. Зад волана беше Зоуи, също с жълт защитен костюм.