Матю Райли - Петимата велики воини

Именно затова му се видя странно, че миниатюрният GPS предавател, който бе пъхнал в гърлото на Волфганг Линстрихт, го доведе на това място. След като прибраха германеца по сведенията на Пух, агентите на Мосад бяха предприели тридневна почти околосветска обиколка, която завърши тук, в Димона.

Според GPS приемника на Пух Линстрихт беше отведен в малка, подобна на бункер постройка, наполовина вкопана в земята в изолирания североизточен ъгъл на базата.

Пустинята Негев е едно от най-безплодните места на Земята.

Из каменистите й хълмове и долини могат да се открият руините от древни пътни станции, разположени по маршрута на подправките. Освен това често се срещат мини и кариери от римската епоха — огромната солна мина Бакаба на цар Ирод се намира на четиридесет километра от Димона, недалеч от по-малката солна мина Укаба. Единствените забележителности на района са рушащите се скалисти плата и кратери. Това е мъртва земя — огромна и пуста, към която не проявява интерес почти никой. Нищо не вирее в Негев.

На Мечо Пух му бяха нужни четири дни, за да се добере до позицията си недалеч от оградата.

Четири дни предпазливо и бавно пълзене, за да не задейства някой сензор за движение; спане под камуфлажно термоодеяло, което трябваше да скрие топлинната му сигнатура; неподвижно лежане през деня, за да не го забележат патрулите, които периодично обикаляха периметъра на комплекса.

Беше изгубил половин ден в търсене на някаква слаба точка в оградата — и я бе открил във формата на малка ерозирала цепнатина в скалата, която минаваше в основата на оградата на източната страна на комплекса. Втората половина от деня мина в ровичкане на цепнатината, за да я разшири достатъчно, та да се промъкне през нея.

След това се беше оттеглил и бе чакал до сутринта, преди да предприеме следващия си ход.

Причината — според събраните данни предишната вечер Димона трябваше да получи голяма пратка обогатен уран и охраната щеше да бъде засилена.

Сведенията се оказаха верни — през цялата нощ базата бе осветена като футболен стадион. Блестяха прожектори, усилени патрули обикаляха оградата. Към полунощ пред главния портал на западната страна на комплекса пристигна тежкотоварен камион — с покрит с олово контейнер в каросерията и ескортиран от джипове с картечници петдесети калибър, влезе в базата и се насочи към сградата Махон-2, която служеше за съхраняване и обогатяване на ядреното гориво.

Сутринта, след като всичко бе преминало без инциденти, допълнителната охрана бе освободена и Пух бе готов да се обзаложи, че пазачите на базата са се отпуснали и се радват, че всичко е минало по мед и масло. Бдителността им щеше да намалее. Щяха да са по-нехайни.

Мечо Пух погледна към масивния сребрист купол, издигащ се над базата — основния реактор, известен като Махон-1.

„Време е за шоу“ — каза си той.

На зазоряване Мечо Пух направи следващия си ход.

Промъкна се под оградата и изтича приведен към изолирания бункер. Малко количество експлозив се справи с ключалката на тежката стоманена врата и Мечо Пух беше вътре.

Тъмни бетонни коридори, още по-тъмно бетонно стълбище, спускащо се в земните недра, и изведнъж — странна противна миризма, от която носът му се сбърчи. Миришеше на формалдехид.

Като се движеше бързо и безшумно, стиснал своя MP-7 и воден от мигащия GPS приемник, Мечо Пух излезе в някакво по-широко помещение…

… и челюстта му увисна.

— Аллах милостиви… — прошепна той ужасено.

Намираше се в древно подземно съоръжение, изградено от римски строители преди повече от две хиляди години — множество арки от пясъчник и украсени колони изпълваха всяка страна от правоъгълното помещение с височина колкото триетажна сграда. От едната страна имаше малък басейн, отдавна останал без вода — някогашна римска баня.

В единия ъгъл имаше голямо бюро и кожено кресло с висока облегалка, обърнато към източника на ужаса на Мечо Пух.

В противоположната страна на помещението, подредени в три реда от по четири, така че да се вместват в римските арки, се издигаха дванадесет резервоара с размерите на голяма телефонна будка.

Всеки резервоар бе пълен догоре със светлозелена течност, в която бяха потопени разпънати хора — голи хора с дихателни маски и интравенозни системи и катетри.

Изведнъж Мечо Пух разбра какво е това.

Стена с човешки трофеи.

Живи човешки трофеи.

Приличаха на дузина Хари Худиновци 1 1 Хари Худини (1874–1926) — прочут американски илюзионист. — Б.пр. , провалили се в един и същи опит за измъкване от аквариум. От дихателните маски излизаха мехурчета. Някои от нещастниците примигваха — значи бяха будни и в съзнание в течните си адове.