Матю Райли - Петимата велики воини

Беше гол.

На дясната му ръка бе поставена интравенозна система — малката прозрачна тръбичка се издигаше някъде нагоре. Нещо като катетър, закрепен за слабините му, отвеждаше урината.

До резервоара стоеше Вълка и разговаряше с един възрастен мъж. Стреч го беше срещал само веднъж по време на службата си в Мосад — Мордехай Мюниц, свирепият бивш глава на организацията, сега неин „официален съветник“.

Плешив, тлъст и блед, с безжалостни черни очи, Мюниц бе участвал в групата, отвлякла Адолф Айхман от Аржентина през 1960 г. Освен това бе заловил и главния ръководител на Черния септември, организирал касапницата по време на Олимпийските игри в Мюнхен — при това жив. Оттогава никой не бе чувал нищо за терориста. Мюниц беше легенда в света на шпионските агенции и съвсем заслужено беше получил прякора си Стария майстор.

Стария майстор се обърна към Стреч и изгледа почти разчекнатото му голо тяло като ловец, оглеждащ уловен лъв.

Усмихна се без капка чувство и се видяха пожълтелите му зъби.

— Лейтенант Коен. Добре дошли в родината. Знаете ли, някои са на мнение, че предатели като вас трябва просто да бъдат екзекутирани за престъпленията си. Но ние от висшите ешелони на Мосад смятаме, че смъртта е твърде леко, твърде бързо наказание за такива индивиди — злосторници като вас не понасят последствията от действията си и не се замислят за онова, което са направили.

Докато Мюниц говореше, двама техници се качиха на стълби от двете страни на триметровата стъклена кабина. Единият бръкна отгоре, надяна на Стреч водолазна дихателна маска и я стегна. Маркучът бе свързан с кислородна бутилка, закрепена за стената на резервоара.

Вторият направи нещо много по-стряскащо.

Пъхна дебел пожарникарски маркуч в резервоара на Стреч, дръпна един лост и през маркуча започна да се излива воняща зелена течност. Заплиска бурно около стъпалата на Стреч, бързо се издигна до коленете… после до кръста му… до гърдите…

Тряс!

Двамата техници поставиха върху резервоара дебел стъклен похлупак и започнаха да го заваряват.

Да го заваряват…

Той гледаше объркано. Дихателната маска покриваше лицето му.

Заваряваха го в резервоара!

Противната зелена течност продължаваше да се издига и вече стигаше гърлото му.

— Не, лейтенант Коен, смъртта е прекалено лека присъда за вас. — Гласът на Мюниц сега звучеше бе глух и далечен. — Вашето престъпление заслужава нещо повече — заслужава страдание. Точно тук е моята роля. Повярвайте ми, след няколко години тук долу с мен ще съжалявате горчиво, че не сме ви екзекутирали.

В следващия момент гадната зелена течност покри лицето на Стреч и той задиша бързо и отчаяно през маската.

Светът се размаза, покрит с бледозелена пелена.

Едва успя да види как Мюниц и Вълка си стиснаха ръце, след което Стария майстор подаде на другия някакво куфарче.

После Вълка си тръгна.

А после Мюниц се върна.

Застана със скръстени ръце пред Стреч и просто го загледа — гол, с приковани ръце и крака, потопен в гнусната зелена течност, затворен в заварения резервоар от бронирано стъкло.

Неспособен да помръдне — чуваше само собственото си дишане в тъпанчетата си.

Стреч гледаше размазаната фигура на Мюниц, вперила поглед в него.

После Стария майстор спокойно отиде при бюрото си, седна и се обади по телефона. И в един момент на чист ужас Стреч внезапно разбра как му е писано да прекара остатъка от живота си на този свят.

31 декември 2007, 23:58

На Мечо Пух му трябваха почти три седмици и два милиона долара, за да го открие.

„Парите определено правят нещата по-бързи“, помисли си той. Цели шейсет години израелците се опитваха да заловят Волфганг Линстрихт, но напразно. Един убиец на Мосад го беше открил в Буенос Айрес, но Линстрихт го беше пробол с кухненски нож, след като го беше проследил из мръсните улички на аржентинската столица.

Някога, преди много време, Линстрихт бил главен надзирател в прословутия нацистки концентрационен лагер Треблинка. Бил дясната ръка на Франц Щангъл — когато комендантът давал заповед някой да бъде застрелян, нареждането му се изпълнявало именно от едрия, висок близо два метра Линстрихт.

Когато Втората световна война приключила и високопоставените нацисти като Щангъл се пръснали, Линстрихт също успял да се измъкне и да избяга в Южна Америка, след което изчезнал.

Както беше открил Мечо Пух, Линстрихт се движеше непрекъснато из Южна Америка, за да не бъде заловен — от Бразилия в Аржентина, от Аржентина в Чили. Явно отвличането на Адолф Айхман от израелците му беше изкарало акъла. Но, както показваше епизодът с агента на Мосад, дори на 86 години и постоянно прегърбен, за да прикрие височината си, Линстрихт си оставаше смъртно опасен.