Матю Райли - Петимата велики воини

„Ето значи какво се случва с най-омразните врагове на Израел“ — помисли Пух.

И моментално разбра от какво е противната миризма — зелената течност наистина бе формалдехид, може би разреден, а формалдехидът е чудесно консервиращо вещество. Тези хора бяха живи консервирани в резервоарите.

Призля му.

Тръсна глава, за да прогони ужасната мисъл, и тръгна да търси приятеля си.

В първия резервоар бе Волфганг Линстрихт, потопен в зелената мътилка, със затворени очи, заспал. В следващия имаше друг възрастен бял мъж, непознат, в третия — по-млад, с характерната дълга брада на ислямски екстремист, а в четвъртия…

… Стреч.

Приятелят му бе разчекнат в зелената течност, с клюмнала глава и затворени очи.

Мечо Пух заблъска стъклената стена на резервоара и очите на Стреч се отвориха. Отначало се присвиха в зеления сумрак, но после като че ли Стреч осъзна, че човекът пред него не е онзи, когото вижда обикновено.

Ококори се, като позна Мечо Пух. От дихателната му маска излезе порой мехурчета.

— Дръж се — каза Мечо Пух, макар че Стреч едва ли можеше да го чуе. — Ще те измъкна…

И в същия миг усети ужилване в тила. Пресегна се и напипа малка стреличка.

После ръката му внезапно се отпусна. Заля го ужас, когато си даде сметка, че не е в състояние да движи крайниците си.

Свлече се на пода пред резервоара на Стреч. Цялото му тяло изведнъж бе престанало да му се подчинява.

Чу глас.

— Човек не бива да влиза в паяжината, освен ако не е съвсем сигурен, че паякът няма да се върне да си нагледа мухите.

В полезрението на Мечо Пух се появи възрастен мъж, плешив, тлъст и блед, с гадна усмивка. До него застана израелски войник с упойващ пистолет в ръка.

— Здравей, Захир ал Анзар ал Абас — жизнерадостно каза старецът. — Аз съм Мордехай Мюниц. Вече два дни те наблюдаваме с топлинните камери. Осигури невероятно забавление на мен и на охраната на базата. Наистина си коварен курвенски син. Това, че стигна чак дотук, е наистина впечатляващо. Глупаво, но впечатляващо.

Стария майстор се ухили.

— Харесваш ли живата ми човешка украса? Разреденият формалдехид действа добре — великолепен консервант е, макар че след десетина години канцерогенните му свойства си казват своето и предизвикват у гостите ми наистина много болезнени тумори. Научих тази техника на „живо затворничество“ от един руски приятел, бивш съветски генерал, който си има своя собствена колекция. Двамата с него водим дружеско съревнование кой ще събере по-впечатляваща колекция от човешки същества.

Мечо Пух не можеше да помръдне.

Мюниц сви рамене.

— Като се има предвид дългият мълчалив живот, който очаква приятеля ти, днес ти му поднесе рядък дар — събитие. Поздравления. Лейтенант Коен ще гледа как умираш пред очите му.

Мечо Пух лежеше безпомощен на пода, с широко отворени очи и безполезни крайници.

И в един внезапен момент на откровение видя часовника си — същия, който му бе дал Джак на летището в Найроби, когато се бяха разделили. Часовникът, който според Джак имаше алармен GPS предавател, който Пух можеше да задейства, ако бъде заловен или се озове в опасност.

Насочи цялата си воля към това дясната му ръка да се пресегне към лявата китка, към часовника, но колкото и да се напрягаше, колкото и отчаяно да фокусираше мисълта си върху нея, ръката не искаше — не можеше — да помръдне.

Часовникът, единственото му средство да съобщи на някого къде се намира, си оставаше мъчително близо, но недосегаем.

Отпусна безсилно глава върху твърдия мраморен под и в този момент разбра, че спасителната операция е приключила, че е била едно доблестно, но глупаво начинание, обречено на провал.

Затвори очи, отвратен от себе си…

… и в същия миг някъде отвън се чу глух разтърсващ тътен, който изненада както Мечо Пух, така и Мордехай Мюниц.

Навсякъде из Центъра за ядрени изследвания Димона виеха сирени и проблясваха тревожни светлини.

Огромен облак черен дим се издигаше от единия край на Махон-2, склада за съхраняване на уран до главния купол на реактора, Махон-1. Овъглените останки на гигантския камион, който бе докарал пратката уран миналата нощ, лежаха на димяща купчина при товарното отделение на сградата.

Хора с униформи и цивилно облекло тичаха с все сили колкото се може по-надалеч от дима. След минута към катастрофата забързаха две пожарни и три джипа с войници, облечени в жълти защитни костюми.

Въпреки външната си неугледност Махон-2 бе всъщност най-важната сграда в целия комплекс. По време на серията вече сдобили се с позорна слава посещения на американски ядрени експерти в периода 1962 — 1969 г. израелците бяха построили фалшива стена и изцяло фалшива контролна зала, за да скрият четирите подземни нива под сградата — нивата, в които произвеждаха ядрените си устройства.