Матю Райли - Петимата велики воини

И ето го сега тук, точно от другата страна на улицата — старец, приказващ си с дългокрака бразилска проститутка насред фойерверките и празничната новогодишна атмосфера на Рио.

Мечо Пух ги наблюдаваше от сенките как тръгват към хотела на Линстрихт.

След като преди две седмици се разделиха с Джак на летището в Найроби, Мечо Пух се прибра в Обединените арабски емирства, за да се заеме с основната си цел — да разбере къде израелските тайни служби са прибрали приятеля му Стреч.

Освен това искаше да разкаже на баща си, главния шейх на Емирствата Анзар ал Абас, за гнусното предателство на брат си Ятагана.

По пътя за Дубай обаче научи от един приятел от разузнаването, че баща му внезапно изчезнал ден преди това. Казаха му, че старият шейх бил поканен от Ятагана в Рияд. Малко след това всички контакти с него прекъснали.

Дубай, каза приятелят му, сега се намирал в ръцете на другарчетата на брат му. Връщането там не било здравословно.

Въпреки положението в родината, да си втори син на главния шейх на Емирствата си имаше своите предимства. Мечо Пух имаше връзки в международната разузнавателна общност и солидни собствени суми (няколко милиона долара), които можеше да пилее свободно.

Цяла седмица води телефонни разговори, проучва, дава рушвети и разговаря със законни и не толкова законни наблюдатели от Мосад. Срещу четвърт милион си осигури подслушани от ЦРУ телефонни разговори между висши служители на израелските тайни служби.

След всичко това ключовото му откритие за Бенджамин Коен — някога известен като Стрелеца, но познат на Пух под името Стреч, което му бе дала Лили — бе, че той е „определен като враг пета категория на Държавата Израел заради измяна“.

Списъкът „Категория 5“ бе елитен, запазен за най-големите врагове на Израел.

Но въпреки връзките си с разузнавачи, подслушаните разговори и парите, Мечо Пух не бе в състояние да открие къде се държат заловените врагове от пета категория. Никой не знаеше. По-дребните риби се прибираха във военни затвори или такива със строга охрана. Но не и петаците. Ако ги държаха на топло, никой нямаше представа къде точно, а ако ги екзекутираха, никой не знаеше къде или как се изпълняват екзекуциите им.

Единственото, което се знаеше със сигурност, бе, че ако Израел залови враг пета категория, човекът просто изчезва от лицето на земята.

И така Мечо Пух замисли плана си.

Трябваше да намери държавен враг пета категория и да го предаде на Мосад — но не и преди да направи още едно нещо.

Мишената, която си беше избрал, бе Волфганг Линстрихт.

Фойерверките експлодираха в небето над Рио.

Десет минути след настъпването на новата година, докато последните празнични огньове пламтяха над града, Мечо Пух изрита вратата на стая номер 6 на занемарения хотел на самия бряг.

Волфганг Линстрихт скочи гол от леглото, изблъска жената от себе си и посегна за пистолета в дрехите си, но Мечо Пух бе по-бърз. Сигурно изглеждаше страховито за стария германец — як, тъмноок, брадат арабин, носещ се към него през мръсната стая. Изрита Линстрихт и го просна на земята, преди той да успее да се добере до оръжието, след което заби електрошоковия тейзър в ребрата му.

Линстрихт се загърчи диво и се свлече на пода. Проститутката изпищя.

— Изчезвай — изръмжа й Мечо Пух.

Тя грабна дрехите си и се втурна навън, а той се наведе над проснатия в безсъзнание Линстрихт в мухлясалата стаичка.

Извади капсулата — беше колкото обикновено хапче за главобол, — пъхна я в устата на Линстрихт и запуши носа му, за да я преглътне.

После се обади в Мосад.

10 януари 2008, 05:30

Десет дни по-късно Мечо Пух лежеше проснат по корем сред възвишенията на пустинята Негев в безплодното сърце на Израел.

На двеста метра пред него се намираше огромен военен обект, в който доминираше блестящ сребрист купол с височина двайсет метра. Около него имаше петнайсетина сгради с размерите на складове, два високи бетонни комина и грозд сателитни чинии и радиоантени. На всеки ъгъл на базата бяха разположени установки на противовъздушната отбрана — обслужваха се денонощно, както бе забелязал Пух.

Това бе центърът за ядрени изследвания Димона, туптящото сърце на израелската програма за ядрено въоръжаване, чието съществуване Израел нито бе потвърдил, нито отрекъл още от шейсетте години на миналия век.

На Мечо Пух му беше добре известно, че Израел притежава ядрени оръжия — всъщност около двеста — и че ги произвежда именно тук, в Димона, поради което обектът бе най-добре охраняваният в страната.