Матю Райли - Петимата велики воини

Зоуи се погрижи за ракетата с директен микровълнов лъч, който буквално опече монтираната на върха й инфрачервена насочваща система. „Сайдуиндър“-ът се заби в океана, без да навреди на никого.

Въздушното сражение бе приключило. Зоуи уморено тръгна към пилотската кабина на самолета; там, освен Скай Монстър седяха Магьосника и Лили.

И колкото и да бе шантаво, се хилеха. Лицата им направо сияеха.

— Зоуи — каза Магьосника. — Току-що получихме съобщение от Морския рейнджър. Джак е жив и Алби е с него. И двамата са в подводницата. Искат да се срещнем на Края на света.

— Слава богу — въздъхна с облекчение Зоуи. — Давай натам.

20 декември 2007

3 дни по-късно

В долната част на Индийския океан, в един от най-затънтените райони на света, има група голи скалисти острови.

Островите Кергелен се управляват от Франция, докато островите Принц Едуард са собственост на Южна Африка. Най-далеч на юг обаче, изложена целогодишно на ледените антарктически ветрове и бурните вълни, е островната група Хърд. Тя се администрира от Австралия.

Един от островите Хърд е Малък Макдоналд. На него не живеят животни и растителността е съвсем оскъдна. Човек буквално няма абсолютно никаква причина да ходи там. Може би именно затова през Втората световна война е бил използван от австралийския военноморски флот като снабдителна база с резервоари за гориво, складове и дори къса самолетна писта.

В началото на 90-те необходимостта от тази база отдавна бе отпаднала и в края на 1991 година тя бе затворена. На острова бяха оставени запаси консервирана храна и гориво, през изминалите шестнайсет години не бе открадната дори една консерва. Просто не си струваше усилията да се ходи дотам.

Именно затова никой на света не забеляза подводницата клас „Кило“ и черния „Боинг 747“, които пристигнаха на остров Малък Макдоналд два дни след драматичните събития при Втория връх.

Събирането на Джак и екипът бе весело събитие. Лили скочи в прегръдките му, прегърна го силно, после изтича при Алби и го прегърна още по-силно.

Зоуи и Джак също се прегърнаха и останаха прегърнати цяла минута.

— Алби ми каза за неета — тихо каза Джак. — Явно си била невероятна.

Зоуи не отговори.

Просто захлипа на рамото му и скри лице във врата му — отприщи насъбралия се стрес и емоции, които бе задържала в себе си, особено след кървавата среща с изгубеното племе африкански канибали.

Най-сетне каза през сълзи:

— Хайде следващия път да оставим на някой друг да спасява света.

Джак се разсмя и я погали по косата.

Над рамото й видя Магьосника и археоложката и специалист по неета Даян Касиди. До тях стоеше младият неета Оно, който им беше помогнал да избягат от затънтеното в джунглите племе.

Магьосника се усмихна.

— Май колкото и отвисоко да паднеш, това не те убива, Джак.

— Позна — отвърна Джак.

— Ей — обади се Лили и се огледа разтревожено. — Къде са Мечо Пух и Стреч?

Топлеше се вода за душове, отваряха се и се опустошаваха консерви. Джак разказа какво му се е случило, преди да пристигне в Кейптаун.

Разказа им накратко за събитията в мината в Етиопия, за предателството на Лешояда и Ятагана, за това как са го разпънали на кръст, за бягството им с Мечо Пух и за прощалния дар, който бяха получили от етиопските роби — прочутата двойна плочка на Тутмос.

Извади двете каменни таблички от раницата си: по време на събитията при Втория връх тя бе останала в подводницата.

Като ги видя, Магьосника ахна. После каза невярващо:

— Ако Тутмос наистина е Моисей… това означава, че тези плочки са Десетте за…

— Да — каза Джак.

— Господи…

— Колкото до Стреч — продължи Джак, — Вълка не го доведе в мината. Предал го е на Мосад в Израел, за да получи наградата от шестнайсет милиона долара за главата му.

— О, не! — изплака Лили.

— След като избягахме от мината, с Мечо Пух тръгнахме на юг към старата ферма в Кения — каза Джак. — Аз продължих към Занзибар да намеря Морския рейнджър, а Мечо Пух отиде да опасява Стреч от тъмниците на Мосад. Това беше преди девет дни. Оттогава нямам никакви вести от него.

Възцари се тежко мълчание.

Наруши го Лили.

— Когато бяхме във Висящите градини, Стреч се опълчи срещу взвод израелски войници и спаси живота ми. Избра нас пред тях и сега те го карат да си плати за това.

Ясно си спомни как попаднаха в плен на плаващите пясъци, как се бе качила на раменете на Стреч, за да подаде носа и устата си над повърхността, а той използваше цевта на снайпера си като шнорхел и дишаше през нея.