Матю Райли - Петимата велики воини

— Какво прави Мосад с израелски войници, които минат на противниковата страна? — попита Алби.

Джак хвърли поглед към Зоуи и Магьосника. Зоуи мълчаливо кимна. Магьосника сведе глава.

Отговори Джак. Гласът му бе тих, лицето — сериозно.

— Мосад не са известни с милостта си към враговете. Предатели като Стреч получават най-суровото наказание. Чувал съм истории за строго охранявани затвори в пустинята — местоположението им е засекретено. Там държат опасните престъпници под денонощна охрана и ги… малтретират… с години.

— Малтретират? — повтори Лили.

— С години? — обади се Алби.

— Дори Мечо Пух да успее да открие къде държат Стреч, спасяването му ще е невъзможно — каза Джак. — Все едно да проникнеш в базата „Гуантанамо“ и да се измъкнеш с някой терорист.

— Веднъж вече си го правил, тате — рече Лили. — Не можем ли да отидем и да помогнем на Мечо Пух?

Джак я погледна тъжно.

— Лили. Миличка. Има операции, които дори аз не бих се осмелил да опитам, и тази е една от тях. Съжалявам, наистина съжалявам, но ще трябва да оставим Мечо Пух да се оправя сам и да се съсредоточим върху основната мисия. Никак не ми е лесно да взема това решение, наистина никак, повярвай, но като претеглям възможностите и вероятността за успех, трябва да го направя. Съжалявам.

Сведе глава, но не и преди да забележи как го изгледа Лили. Никога не бе виждал такова изражение на лицето й — на ужасно дълбоко разочарование. Изпита омраза към самия себе си.

— И как ще се съсредоточаваме? — кисело попита Лили.

— Първата ни работа е да върнем Алби при майка му в Пърт — каза Джак. — Направо ще побеснее, като му види ръката. А след Коледа те пращам при него. По-добре е двамата да стоите настрана от опасностите за известно време.

— Какво!? — запротестира Лили. — Ами вие?

— Ние ще се опитаме да открием останалите Стълбове и Върхове, преди през март догодина да настъпи краят на света.

Етиопия — Израел

Декември 2007

Преди и след втория краен срок

11 декември 2007

Една седмица по-рано

Вълка и Мао Гонли излязоха от мината и спряха под ярките лъчи на слънцето.

Беше шест дни преди събитията при Втория връх.

Вълка току-що беше видял как синът му Джак Уест-младши загива от огромна каменна плоча. Несъмнено беше мъртъв. Мечо Пух долу пък щеше да бъде принесен в жертва от фанатичните пазители на мината.

Британката Йоланте ги чакаше спокойно и непринудено. Не толкова непринудено — със закопчани с белезници ръка и крак, кървящ от побоя, със завързани с мръсен парцал очи и проснат по корем на пода на пикапа — чакаше и Стреч.

Вълка застана над него, огледа го преценяващо и каза замислено:

— Лейтенант Бенджамин Коен. Бивш член на Саярет Маткал, прочутата израелска снайперистка част, откъдето е и прякорът ти Стрелеца. Прехвърлен в Мосад през две и трета и малко по-късно натоварен да се внедри в мултинационалния екип на Джак Уест-младши и да следи опитите му за откриване на парчетата от златния Пирамидион на Голямата пирамида. Прегърнал каузата на екипа и станал част от него, което в крайна сметка довежда до ужасно Соломоново решение, когато е трябвало да избираш между новите си приятели и старите си господари. — За момент замълча. — И избра новите си приятели.

Мао изсумтя отвратено.

— Именно заради това старите ти шефове от Мосад са те обявили за държавен враг пета категория, която обикновено е запазена единствено за бивши нацисти и терористични лидери. Обявиха цена за главата ти — шестнайсет милиона долара, които с най-голяма радост смятам да прибера. Направил си грешен избор, лейтенант Коен.

Притиснал глава в твърдия метален под на пикапа, Стреч затвори очи от ужас.

Една-единствена сълза потече изпод превръзката по бузата му.

Колкото и да е странно, Вълка лично откара Стреч в Израел.

Разбира се, Стреч остана със завързани очи през цялото кратко пътуване, по време на което чуваше как Вълка провежда разговори по сателитния телефон с екипа си, който преследваше Магьосника, Зоуи, Лили и Алби през Руанда и Конго.

Но за последния етап от пътуването към някогашните си господари Стреч бе упоен и светът около него потъна в мрак.

Когато се събуди, откри — за свой ужас — че е окачен в нещо като телефонна будка от подсилено стъкло и че ръцете и краката му са разпънати и вързани с вериги за четирите ъгъла.