Матю Райли - Петимата велики воини

Грамадни като планини вълни се носеха по Южния Атлантик и се нахвърляха върху африканското крайбрежие. В Индийския океан стихията подмяташе супертанкерите като детски играчки. В Пасифика девет страни обявиха опасност от цунами.

Торнада опустошаваха американския Среден запад. Циклони вилнееха в Азия. Активните вулкани от Етна в Италия до Серо Азул на Галапагос започнаха да изхвърлят фонтани лава, а заспалите започнаха да тътнат и да изпускат дим, давайки да се разбере, че няма да спят още дълго.

Фотографии от Международната космическа станция показаха няколко десетки страховити облачни формирования по света — огромни, подобни на водовъртежи урагани и циклони.

Светът полудяваше.

Сякаш го обземаха спазми.

В същото време астрономи от обсерватории по целия свят започнаха да съобщават, че подобни неща се наблюдават в цялата Слънчева система — атмосферите на газовите гиганти Юпитер, Нептун и Сатурн кипяха. Вулканите на геологично активния спътник на Юпитер Йо изригваха с такава сила, че изхвърляха материя извън атмосферата й.

Проблемите не са само на Земята, твърдяха астрономите. Някаква невидима и незнайна сила въздействаше на цялата Слънчева система.

Учените не разполагаха с отговори, правителствата призоваваха за спокойствие, а хората по цял свят се стичаха в църкви, джамии и синагоги. Евангелисти и последователи на Ню Ейдж обявиха идването на края на света. И този път като никога май бяха прави.

Тъмното слънце беше стигнало покрайнините на Слънчевата система.

Насред това безпрецедентно време два морски гиганта пореха водите на разкъсвания от бури Тихи океан.

Това бяха двете най-нови попълнения на китайския флот, могъщите самолетоносачи „Мао Дзедун“ и „Китай“.

При нормални условия тези сиви чудовища заедно с ескортите си от фрегати и разрушители доминираха в океана, но днес напредваха ужасно бавно, шибани от свирепия дъжд и блъскани от огромни вълни. Заради лошото време самолетите им или бяха прибрани в хангарите под палубата, или бяха вързани.

На мостика на „Китай“ стояха полковник Мао Гонли и Вълка, който предишния ден беше хвърлил само един поглед върху Шестия стълб на Мао и го бе обявил за долнопробен фалшификат.

Спектралният анализ потвърди думите му. Стълбът на Мао се оказа впечатляващо копие от селенит. Лешояда и Ятагана го бяха изиграли.

Вълка гледаше свирепо хоризонта и скърцаше със зъби.

Вече бяха закъснели с ден и половина и той се проклинаше, че се бе доверил на Мао и самолетоносачите му. След като се бе измъкнал от леговището на Месоядния, трябваше да долети направо тук, над лошото време, но вместо това бе заминал за Пекин, откъдето го прехвърлиха на китайските кораби, които вече бяха отплавали към последния Връх.

Най-сетне крайната им цел се появи на хоризонта.

Великденският остров е малко голо парче суша насред най-големия океан на планетата. Дългият само двайсетина километра и покрит със суха трева и ниски хълмове остров е прочут по цял свят с култа към гигантските статуи, създавани от обсебените му обитатели в продължение на почти хиляда години.

Загадъчните моаи на Великденския остров отдавна интригуват света. Достигащи на височина над единадесет метра, те са колосални във всяко отношение. Всичките са обърнати към сушата (с изключение на уникалните седем, които поради някаква причина се взират на югозапад), с вдигнати брадички, завинаги загледани нагоре в небето.

Размерите им, особените им продълговати лица и абсолютната затънтеност на самия остров са направили статуите източник на загадки и спекулации още от откриването им от европейците през 1722 г., точно на Великден.

Повечето специалисти смятат, че моаи изобразяват мъртви вождове, но през годините някои автори са изказвали предположението, че са всъщност изображения на извънземни посетители — твърдение, изглеждащо твърде достоверно поради факта, че главите на най-ранните статуи не са продълговати. Всъщност най-ранните моаи изобщо не приличат на хора.

Към това се добавя и обстоятелството, че макар първите островитяни да са били полинезийци, никъде в Полинезия няма традиция на издигане на гигантски статуи.

Някои учени използват тази информация, за да заявят, че най-ранните статуи вече са били издигнати, когато първите полинезийци стъпили на острова.

Това на свой ред повдига един много по-голям въпрос — кой е създателят на първите статуи?

За съжаление, пристигането на белите хора прекъснало историческата традиция. В началото на 19 век испански търговци на роби отвлекли последните островитяни и ги изпратили да работят и измрат в мините за гуано в Перу и така всички предавани от баща на син познания за статуите — и особено за най-ранните — били изгубени завинаги.