Матю Райли - Петимата велики воини

Стисна зъби и се изправи.

— Джулиъс, Лаклан. Имам нужда от помощта ви за последен път.

Трябваха им четири опита, но в крайна сметка успяха да нагласят джипа.

Тъй като „Халикарнас“ вече не беше способен за вертикално излитане, се налагаше да измислят друг начин да го вдигнат във въздуха.

Настанен в пилотското кресло, Джак подкара клюмналия самолет назад — предният колесник стържеше по магистралата. После даде рязко напред, при което носът леко се надигна и колесникът се оказа на няколко стъпки във въздуха…

… а близнаците бързо дадоха на заден с джипа и го спряха под колесника точно когато се спускаше…

Бам!

Дебелата подпора се стовари върху джипа и улучи точно голямата купчина торби с пясък, които близнаците бяха натрупали непосредствено зад предните седалки. Гумите на колата бяха изпуснати наполовина, за да компенсират разширяването на въздуха, когато се загреят.

По-голямата част от тежестта на самолета е в средната му част, предимно заради двигателите и горивото в крилете, така че джипът трябваше да понесе по-лекия носов отсек на „Халикарнас“. Пък и самият „Хали“ беше много по-лек от повечето самолети от неговия клас, така че Джак реши, че ако успеят да подкарат джипа, това ще намали тежестта още малко и може би ще успеят да вдигнат машината във въздуха.

Докато близнаците приготвяха джипа, Джак беше разтоварил излишните неща от „Хали“, както и всичките му пътници — Мечо Пух, Стреч и Скай Монстър.

После се качи сам в самолета. Дори Хор нямаше да му прави компания при тази последна мисия.

Пух, Стреч и Скай Монстър — с нещастния Хор, завързан на китката му — сега седяха на солния хълм и наблюдаваха хибрида между самолет и джип като зрители на футболен мач. Около тях се търкаляха бутилки вода, оръжие и толкова медицинско оборудване, колкото можеха да носят. Ако Джак успееше да вдигне „Халикарнас“ във въздуха, близнаците щяха да се опитат някак да ги закарат до Аман.

Подпрял предния си колесник на джипа, могъщият „Халикарнас“ изглеждаше съвсем нелепо на пустинната магистрала.

Скай Монстър гледаше тъжно от хълма.

— Този самолет бе същински проклет боен кон, член на екипа като всички нас. Дори и да успее да излети, Джак няма да може да го приземи като хората. Никога вече няма да го видя. Сбогом, „Халикарнас“.

Грамадният черен „Боинг 747“ изрева. Пътят стигаше чак до хоризонта без нито един завой.

— Добре, момчета — каза Джак по радиото. — Скоростта на излитане е двеста двайсет и пет километра в час. Просто стойте с мен, докато можете, после изключете от скорост и каквото и да правите, дръжте го да се движи право напред.

— Ще направим всичко възможно — отвърна Лаклан от джипа.

Джак усили двигателите на „Хали“.

Лаклан натисна газта на джипа.

И големият черен самолет пое напред заедно с автомобила, който играеше ролята на колесник.

Двете машини поеха по магистралата, набираха все по-голяма и по-голяма скорост. През цялото време Лаклан натискаше педала на газта до дупка и държеше здраво волана.

Пътят профучаваше покрай джипа, носът на „Хали“ се извисяваше над него и Джулиъс, и изведнъж близнаците усетиха как самолетът започва да ги бута напред.

— Изключи! — извика Джулиъс през шума. — Изключи от скорост!

Лаклан изключи от скорост и джипът полетя по пътя с ужасяваща бързина. Асфалтът засъска от двете им страни. Лаклан стискаше волана в отчаяни усилия да задържи колата по права линия.

— Не мога повече! — извика той. — Няма да мога да го удържа…

В този миг предната лява гума експлодира точно когато зад тях се разнесе мощен рев и джипът се завъртя на магистралата като пумпал. Когато най-сетне спря в пясъка до пътя, Лаклан и Джулиъс се обърнаха в седалките и видяха…

… издигащия се в небето „Халикарнас“!

Носът му се беше вдигнал от джипа в същия миг, в който гумата им не издържа.

Джак отлетя.

И тъй, след всички предишни мисии със своята група верни другари, в последната битка щеше да участва единствено Джак, сам-самичък.

Летеше в нощта, последната нощ преди деня на двойното равноденствие, към Великденския остров.

Великденският остров

20 март 2008

Денят на последния краен срок

20 март 2008 (Велики четвъртък)

Денят на последния краен срок

На разсъмване на 20 март, четвъртък, времето по целия свят полудя.