Матю Райли - Петимата велики воини

Извади фотокопие на листа:

— Вижте картинката в долния ляв ъгъл, върху която Магьосника е написал „НЕ!“. Отначало не я разпознах, но това е карта на Великденския остров. Точките по краищата са местата, където са изправени статуите моаи покрай брега. А виждате ли, че Магьосника е написал „Равноденствие/Великден’08“? Всички си мислехме, че става дума за особения характер на Великден тази година, тъй като се пада точно на равноденствието. Но не е така. Става въпрос за Великденския остров — мястото на церемонията, която трябва да се извърши утре, по време на двойното равноденствие.

— После идва ред и на другите фактори — продължи Джак. — Великденският остров технически е част от Чили. Онези китайски „помощи“ за Чили са по-скоро подкупи за получаване на изключителни права върху острова за няколко дни. Предполагам, че в момента там има китайски войски. А онзи „бехен на стража“, който пази последния храм, не е египетски базалтов паметник, както е предполагал Наполеон, а…

— Една от четирите базалтови моаи, открити на Великденския остров — досети се Джулиъс. — През деветнадесети век англичаните взели двете най-големи…

— Но са били неправилните — рече Джак. — Трябвало е да вземат най-старата. Аз също съм бил на Великденския остров и знам, че по-късните статуи, общо около хиляда и двеста, са изсечени от вулканичен туф. И макар наистина да представляват впечатляваща гледка, те нямат особена стойност за мисията ни. Най-старите моаи обаче, които са може би на хиляди години и според някои са по-ранни от пристигането на полинезийците на острова, нямат никаква прилика с прочутите по-нови статуи. Те са по-малки, с по-закръглени глави. Приличат по-скоро на извънземни, отколкото на човешки същества. И най-старата базалтова статуя или бехен е все още на острова, съвсем сама в северозападния му ъгъл, на една платформа на име Аху Вай Мата. Именно тя е „самотният бехен на стража“, който Наполеон така и не открил. Което ме отвежда до изображението върху щита на Чингис хан.

Джак зареди снимката на щита:

— Виждате ли изображението отляво? Точно то разреши проблема за мен — изобразена е ивица суша, която страшно много ми прилича на северозападния ъгъл на Великденския остров. Мястото е уединено, далеч от основните туристически обекти, и само някой, който е бил там, би го познал, ако го види. Тази малка фигура на изображението е базалтовата статуя на Аху Вай Мата…

Джак млъкна.

Близнаците се взираха в него с увиснали челюсти.

— Да прощаваш езика ми — обади се Лаклан, — но, мамичката му, Джак. Наистина ли се сети сам за всичко това?

— Просто събрах парчетата — отвърна Джак. — А, и още нещо — изчисленията на Алби на времето за полагане на Стълбовете поставят двойното равноденствие в осемнадесет часа мексиканско време. Великденският остров попада в часовия пояс на Мексико, а самият час също има особено значение — тогава залязва слънцето. А в деня на двойното равноденствие, в момента, когато нашето слънце залязва точно когато изгрява Тъмното слънце, точно в шест вечерта на двадесети март, последният Стълб ще бъде изложен на въздействието на двете слънца едновременно и съответно ще бъде осветен от тях.

Джак се намръщи.

— За съжаление, всичко това не е достатъчно. Сега трябва да се добера до Великденския остров и да сложа край на цялата тая история веднъж завинаги.

— Но как ще го направиш? — невярващо попита Джулиъс. — Виж този самолет. Виж ни всички.

Джак направи точно това. Помисли си за екипа си и от това му призля.

Бяха разбити, ранени и окървавени. Гигантската мисия ги беше докарала до самия ръб.

Магьосника бе мъртъв.

Мечо Пух и Стреч бяха извън строя поради ужасните си рани; всъщност Стреч така и не се беше възстановил напълно от прекараното време в тъмницата на Мордехай Мюниц.

Скай Монстър повръщаше от нервнопаралитичния спрей на Кийрън.

Близнаците — и без това пострадали по време на храброто си тичане през Четвъртия връх, сега седяха пребледнели и натровени от упойващото вещество на ирландеца.

Лили бе в ръцете на Месоядния, на път към Шестия връх.

Изобщо нямаше смисъл да споменава Зоуи, Алби и Лоуис в леговището на Месоядния в Източна Русия, затворени в резервоарите с формалдехид.

А и самият той. Насинен и ранен, със счупен нос.

Екипът — този великолепен екип бойци от цял свят — бе превърнат в кървава пихтия.

И единственото, за което можеше да мисли Джак, бе: „Аз го направих. Аз им причиних това. Не ги водих достатъчно добре и ето го резултата. Значи аз трябва да поправя нещата“.