Матю Райли - Петимата велики воини

Джак натисна спирачките, усмихна се облекчено и погледна надолу към „Халикарнас“ — очакваше да види близнаците и Скай Монстър с обезвредените Динг и Донг…

И посърна.

Наистина видя Скай Монстър и близнаците до „Хали“ — на земята, закопчани за подпорите на товарния отсек. И тримата седяха с наведени глави.

До „Халикарнас“ беше кацнал хеликоптер „Бел“ — онзи, който бе докарал Мечо Пух от Аман — но имаше и друга машина, спряла на пустинната магистрала.

Черен реактивен самолет, подобен на „Конкорд“, с остър клюновиден нос и монтирани на крилете ракети.

„Туполев-144“.

А на прашната площадка до мината, обграден от четирима войници от Спецназ и от Динг и Донг, стоеше Месоядния и чакаше Джак.

— Уест Младия. — Месоядния се ухили и противната му стоманена челюст проблесна. — Ама че полезен инструмент се оказа. Аз ще се погрижа за това. — Взе Стълба на Исус от Джак. — Много ще си подхожда с онзи, който приятелите ви положиха в Бристол Чанъл.

След като Джак и останалите бяха обезоръжени, Йоланте слезе от джипа, отиде при Месоядния и докладва:

— Китайският полковник се сдоби с фалшив Стълб, а саудитският шпионин е мъртъв.

— Кървавия Лешояд е мъртъв? — Месоядния изглеждаше искрено изненадан. — Уест Младия ли го уби?

— Не. Вторият син на Анзар Абас. Победи и по-големия си брат в двубой. Беше наистина впечатляващо.

— Не се съмнявам. — Месоядния погледна ужасно ранения Мечо Пух. — Кървавия Лешояд беше опасен човек.

— Мао обади ли ти се за Стълба, който е у него? — попита Йоланте.

— Обади се. Каза, че пътува към Източна Русия, но проследяващото устройство под кожата му показва, че той и хората му са тръгнали право към Шестия връх. Глупакът сигурно си въобразява, че може да се добере до Върха и да ме принуди да си сътруднича с него.

Докато те разговаряха, Джак гледаше Скай Монстър и близнаците.

„Какво се е случило тук? И къде е…“

— Здрасти, Джак. — Кийрън Кинкейд се появи зад Месоядния. Беше без белезници. И изглеждаше доволен.

Джак зяпна младия ирландски капитан. В първия момент не можа да проумее какво става, но после всичко си дойде на мястото — нападението на тайната квартира на Александър в графство Кери миналата година, „спасяването“ на Стреч, Пух и близнаците от Кийрън (от собствените му хора) при Четвъртия връх, положението тук. Кийрън беше помогнал на Мечо Пух и Стреч да „неутрализират“ Динг и Донг; след това те бяха влезли в мината да помогнат на Джак, а Кийрън бе освободил двамата от Спецназ и се беше погрижил за Скай Монстър и близнаците.

— Както вече ти казах, млади Уест, пипалата ми са дълги — каза Месоядния.

Джак не сваляше очи от Кийрън.

— Копеле гадно! Ти си им издал къде е квартирата на Александър. Само хората от вътрешния кръг на Колин О’Хара в Ирландия знаеха за нея, а ти беше част от този кръг…

Кийрън се усмихна с безгрижната усмивка на истински вярващ.

— Верността ми към Бог е по-голяма от верността към някаква нация, Джак.

— Какво?!

— Deus Rex, Джак. Божествените царе. Те са били избрани от Господ. Те управляват по Негова воля. Нациите са творение на хората. A Deus Rex са избраните съседи на самия Бог. Те са толкова близко до Него, колкото ти или аз никога не можем да се надяваме, че ще бъдем.

— Може би ти не можеш да се надяваш — отвърна Джак и си помисли за изживяването долу в гробницата.

— За мен е чест да им служа. Ти не разбираш и точно затова си изгубен — каза Кийрън.

— Нима? — отвърна Джак.

Йоланте и Месоядния бяха свършили разговора си и наблюдаваха развеселено размяната на реплики.

Месоядния гледаше Джак, но когато заговори, думите му бяха за ушите на Йоланте:

— Какво ти е мнението?

— Той е наистина забележителен, братовчеде — каза Йоланте. — Би било жалко. Предпочитам да не го правиш.

Месоядния сякаш се замисли над думите й.

— Ако вземем момичето, той ще тръгне след него, а това е твърде опасно. Ще трябва да бъде обезвреден, преди да положим последния Стълб. Не мога да го оставя…

— Аз ще го убия — твърдо каза Кийрън.

Месоядния го погледна, сякаш обмисляше предложението му.

Джак местеше поглед от Кийрън към Месоядния и Йоланте. Много добре осъзнаваше, че се решава съдбата му. Накрая спря очи върху Месоядния — окончателния арбитър, който бе потънал в мисли.

Докато Месоядния се колебаеше, Кийрън пристъпи зад Джак.

— Знаеш ли, Джак, ние с теб имаме повече допирни точки, отколкото предполагаш — прошепна му. — Като Зоуи Кисан например.