Матю Райли - Петимата велики воини

Джак наклони глава настрани.

— О, да, беше много сладка онази нощ в Дъблин — подсмихна се Кийрън.

Джак се загледа напред.

— Вярно, май я налях с повече алкохол, отколкото е свикнала, и може би добавих някои нещица в питиетата й, но нещата никога не опират само до алкохола, нали? — продължи Кийрън. — Тя всъщност го искаше, нали разбираш. Макар че трябваше да я видиш на сутринта, когато се събуди в леглото до мен. Направо не беше не себе си. „Ох, боже мой, какво направих! Какво направих!“.

Кийрън се изкиска.

Джак не каза нищо, но зъбите му изскърцаха.

— Ах, ти, мръсен двуличен предател! — озъби се Мечо Пух зад него. — Нали уж сексът извън брака е недопустим за религиозни фанатици като теб?

— Уви, това е моя слабост — небрежно отвърна Кийрън. — И в този случай, както и при други подобни преди него, изповядах греховете си в църквата и Господ в безкрайната си милост ми прости.

Джак продължаваше да мълчи. Физиономията му обаче беше убийствена.

Точно тогава Месоядния взе решение и каза на Йоланте:

— Вземи момичето. По-добре да ни е подръка, ако с момчето се случи нещо.

Съпровождана от шестимата войници от Спецназ, Йоланте дръпна Лили от Джак.

— Тате… — промълви Лили. Личеше си, че се страхува повече за него, отколкото за себе си.

Месоядния се обърна към Джак.

— Уест Младия. Ти си храбър мъж и се би добре — взе картечния пистолет „Скорпион“ на един от телохранителите си и го подхвърли грубо на Кийрън, — но, за жалост, времето ти изтече. Не мога да рискувам да те оставя жив. — Обърна се към Кийрън. — Убий него и останалите. После ела при нас в самолета. И, капитан Кинкейд, никакви игрички, никакви речи, никакво злорадство. Просто го направи. Действай.

Месоядния тръгна към самолета си, следван от телохранителите, Йоланте и Лили.

— Сбогом, Джак Уест-младши — каза Йоланте през рамо. — Моите извинения. Не мислех, че нещата ще приключат по този начин за теб.

Докато се отдалечаваше, Лили се взираше уплашено в Джак, Мечо Пух и лежащия на носилката Стреч.

Джак я гледаше как си отива.

Накрая я отведоха и пред него застана Кийрън. Държеше картечния пистолет насочен право в лицето му.

Без оръжие и този път без никаква възможност да направи каквото и да е, Джак изпъна рамене и затвори очи.

— Не по този начин…

И тогава, без дори да мигне, Кийрън Кинкейд дръпна спусъка.

На двайсет метра надолу по склона Лили и Йоланте чуха трясъка на автоматичния „Скорпион“.

Лили се обърна и видя Кийрън с оръжие в ръка. Джак не се виждаше.

Избухна в сълзи.

— Тате! Не!…

Йоланте само поклати глава и я помъкна към реактивния самолет.

И изведнъж Лили чу вика на Кийрън.

— Какво пра…

Рязко се завъртя. Йоланте направи същото…

… и видяха как Джак се хвърля с главата напред към Кийрън и го блъска с все сили. Двамата се затъркаляха от площадката от другата страна на хълма в облак от прах и пясък.

Месоядния също ги видя.

— В самолета! Оставете ги! — нареди той и се обърна към хората си. — Ракети! Повредете самолета им и унищожете хеликоптера!

Заобиколени от телохранителите от Спецназ, Месоядния, Йоланте и Лили се втурнаха към чакащия ги „Туполев“.

Докато я бутаха към лъскавия черен самолет, Лили погледна назад и прошепна:

— Давай, тате…

Секунди по-късно от крилата на самолета излетяха две ракети. Първата се заби в стъклото на наетия хеликоптер на Мечо Пух и го пръсна на парчета; втората улучи предния колесник на „Халикарнас“.

Пълната с азот предна гума на боинга избухна в газова експлозия и носът на грамадния черен самолет внезапно клюмна. Предният колесник — вече без гума — клекна на асфалта на пустинната магистрала.

„Халикарнас“ нямаше да полети в близко бъдеще.

Лъскавият черен „Туполев“ обърна, бързо набра скорост по магистралата и се издигна в небето.

Колкото до Джак, той се премяташе и търкаляше в прахта с Кийрън Кинкейд.

В мига преди Кийрън да стреля по него, Джак направи нещо съвсем просто.

Натисна през якето си копчето, което включваше големия колкото граната „кос“ в джоба му.

И тъй, за най-голямо изумление на Кийрън, всичките му куршуми профучаха безобидно от двете страни на Джак, докато картечният пистолет не защрака на сухо с изпразнен пълнител.

И в този момент Джак нападна.

Скочи с главата напред и улучи Кийрън право в слънчевия сплит, след което двамата се затъркаляха по каменистия склон.

Щом се озоваха в подножието на хълма, скочиха на крака.