Матю Райли - Петимата велики воини

После спокойно посегна, измъкна стрелата от гърдите си и я хвърли на земята. Беше с бронирана жилетка под ризата.

— Аз също — каза спокойно.

Ятагана и Лешояда захвърлиха безполезните вече арбалети и извадиха собствените си извити ножове. Пух забеляза, че оръжието на Ятагана е великолепният кинжал с позлатена и инкрустирана със скъпоценности дръжка, който баща им му бе подарил за тринадесетия му рожден ден — скъп дар от баща на първородния му син.

Пух и Стреч вдигнаха собствените си, много по-скромни ножове „Ка-Бар“.

Ятагана и Лешояда държаха оръжията си с остриетата надолу и назад, както го правеха бойците от специалните части.

И сражението започна.

Двете двойки се хвърлиха една срещу друга в полумрака на древната римска солна мина.

Джак с ужас гледаше как Мечо Пух и Стреч се хвърлят в ръкопашен двубой с Лешояда и Ятагана — двубой, който бе не само за техния, но и за неговия собствен живот.

Ако Пух и Стреч изгубеха, Джак щеше да бъде убит, а Лили — заловена.

Съдбата им беше изцяло в ръцете на приятелите им.

Остриета блеснаха и звъннаха и на ръба започнаха две отделни битки с ножове — Мечо Пух срещу Ятагана и Стреч срещу Лешояда.

Ятагана ревеше и нападаше брат си с широки яростни замахвания. Отначало Мечо Пух отбиваше успешно всеки удар и не отстъпваше. При всеки сблъсък от остриетата на ножовете летяха искри.

Но постепенно Ятагана го принуди да отстъпи и започна да му пуска кръв — отначало поряза на няколко места ръката му, после остави рани и по лицето. Мечо Пух обаче продължаваше да се сражава мрачно и решително.

Колкото до Стреч, той се озова в беда веднага щом Лешояда извади оръжието си. Ножът на саудитеца се движеше със замайваща скорост и единственото, което можеше да направи Стреч, бе да се отбранява.

Скоро стана ясно, че докато Стреч се сражава с всяка капка енергия, която може да изстиска от себе си, Лешояда просто си играе с него.

Саудитецът неумолимо го изтикваше към ръба на ямата. Стреч се подхлъзна, олюля се и отново вдигна ножа. Лешояда му нанесе удар и Стреч отлетя назад, удари се в голямото робско колело и за момент се обърна с гръб към противника си…

… и за свой най-голям ужас усети как студеното острие на ножа на Лешояда се забива в кръста му.

Замръзна. На челото му изби пот.

Лешояда се притисна в него и изсъска в ухото му:

— Усещаш ли го, чифутино? Усещаш ли острието ми в себе си?

Завъртя ножа. Огнена болка премина през тялото на Стреч. Той стисна зъби в агония и се свлече на земята. Ножът му се изхлузи от ръката му.

— Не! — изпищя Лили от скелето.

Стреч се обърна и видя умоляващите й очи, но беше останал без сили. Въпреки изтощението си посегна немощно към оръжието си с трепереща окървавена ръка.

Щрак!

Стреч се намръщи. Огледа се.

И видя, че Лешояда е закопчал лявата му китка с една от гривните на робското колело.

Стреч го погледна с ужас.

— Хайде, гледай смъртта на приятеля си — рече Лешояда. — После ще се върна и ще ти отрежа тъпата глава пред очите на момичето.

Стана и тръгна към продължаващите да се сражават Ятаган и Мечо Пух.

Стреч дръпна рязко ръка, но без резултат. Силите го бяха напуснали, а оковите бяха твърде яки.

В същото време Мечо Пух се мъчеше в собствената си битка с Ятагана — беше изтласкан към една от купчините сол и отчаяно отразяваше свирепите атаки на брат си.

И тогава видя приближаващия Лешояд, зърна свлеклия се на земята и победен Стреч — и осъзна, че всичко това бързо се превръща в катастрофа…

… а Ятагана внезапно проби защитата му и му нанесе ужасен удар в лявата половина на лицето.

Пух изрева и от лицето му пръсна кръв. Брат му го бе улучил в лявото око.

Мечо Пух рухна на земята, притиснал окото си с ръка. По лицето му се стичаше кръв.

Ятагана се изправи тържествуващо над него. Лешояда застана до рамото му.

Джак и Лили гледаха с ужас от скелето, неспособни да се намесят.

Краят на Мечо Пух наближаваше. Джак притисна Лили към себе си и закри очите й, за да не гледа какво предстои.

Пух седеше безчувствен до купчината сол, с разкрачени крака и сведена глава, от ужасната дупка на мястото на окото му бликаше кръв и се стичаше по брадата в скута му. Стисна слабо брадата си, сякаш се опитваше да спре потока кръв. Ножът все още беше в ръката му.

Ятагана приклекна пред него и поклати тъжно глава.

— Никога няма да те разбера, Захир. Но искам ти да разбереш мен, когато казвам, че сам си го докара до главата. Ти ме принуди да го направя…