Матю Райли - Петимата велики воини

Нагласи торбата на рамото си, хвана висящото на гредата въже и започна да се спуска в шахтата.

Лили тепърва започваше да разбира думите му.

— Тате, почакай. Да не искаш да кажеш, че там долу, наред с последния Стълб, лежи напълно запазеното тяло на Исус Христос?

В отговор Джак спря, погледна Лили в очите и кимна мълчаливо.

После продължи да се спуска.

Секунди по-късно Джак висеше пред стената на солната шахта и се взираше в полупрозрачната част на три метра под отвора на Лешояда.

Вдигна малкия пикел. Но изведнъж, незнайно защо, Джак Уест-младши се поколеба.

Беше разкривал много древни неща през живота си — свитъците от Александрийската библиотека, повечето от Седемте чудеса на света, гробниците на Александър Велики и Чингис хан.

Но това бе нещо друго.

Това бе нещо повече.

Това бе най-прочутият човек, вървял по Земята. Човек, вдъхновил религии, човек, чиито действия и думи се повтаряха две хиляди години след смъртта му. И най-вече — човек, за когото мнозина смятаха, че се е възнесъл телом на небето, след като е бил разпънат на кръст.

— Тате? — обади се Лили на шест метра над него. — Добре ли си?

Джак примигна.

— Да… да, добре съм.

Пое дълбоко дъх и заби пикела във фалшивата стена от сол.

Не беше много дебела — само около сантиметър — и поддаде лесно.

Скоро се оформи кръгла дупка колкото да мине човек и Джак пропълзя през нея със светеща пръчка в ръка.

След кратко пълзене по тесен тунел стигна до малка дървена врата, покрита по ръбовете със солни кристали.

Отново спря. Ако помещението зад вратата бе лишено от кислород и ако наистина там се намираше… е, не искаше да е онзи, който ще замърси това място с пресен кислород.

Извади от торбата надуваемата тапа. Изработена от прозрачен материал, тя бе замислена да се надува в по-широки проходи и да ги запечатва. Щеше обаче да свърши работа и тук. Две затварящи се с цип врати в средата играеха ролята на въздушен шлюз.

Джак наду тапата зад себе си и тя бързо изпълни тесния тунел. След като се увери, че е монтирана здраво, той отново насочи вниманието си към малката дървена врата.

Отвори я и солната кора се разчупи с рязък пукот.

Джак влезе.

Озова се в малка камера със стени от сол, в която едва успяваше да стои изправен. Стените бяха съвсем бели. Застоялият въздух миришеше на плесен.

В отсрещната стена беше изсечена ниша с размерите на ковчег. Над нея бе заковано парче дърво, върху което грубо бяха изрязани четири букви:

INRI.

Джак преглътна. „Това е надписът“. Истинският надпис…

Съкращение на IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM.

Исус от Назарет, цар на юдеите.

Джак свали поглед към самата ниша.

В нея лежеше човешка фигура, напълно увита в бяла тъкан, със скръстени на гърдите ръце във вечна почивка.

Там, където ръцете се срещаха, Джак различи правоъгълна издутина.

Стълбът.

Бавно, изпълнен с благоговение, Джак Уест-младши приближи увитата фигура.

Застана пред нея.

Чуваше как собственото му сърце пулсира в главата му.

За да вземе Стълба, трябваше да махне покривалото от лицето на фигурата.

Бавно дръпна плата.

Поради някаква причина, която не можеше да обясни, не бе в състояние да погледне самото лице — някъде дълбоко в себе си имаше чувството, че е недостоен да гледа в лицето такъв велик човек.

Александър Велики и Чингис хан бяха едно, но този тук бе съвсем различен.

Човекът беше различен.

Не воин в обичайния, военния смисъл на думата. Неговата война бе война на идеи — идеи, помели целия свят. Неговите победи бяха много по-дълговечни от постигнатото от Чингис, Александър или Наполеон. Техните успехи почти не ги бяха надживели. А победите на този човек продължаваха и до днес.

Джак преглътна.

Вземането на Стълба на Исус Христос бе достатъчно голямо светотатство. Не можеше да погледне самия човек.

И тъй, твърдо заковал поглед в гърдите на фигурата, Джак видя Стълба в идеално запазените ръце.

С крайчеца на окото си забелязваше брадато лице; брадата беше кестенява, очите — затворени, лицето — напълно спокойно.

Не можеше да го погледне директно.

Полека, бавно, с благоговение, Джак взе Стълба от идеално запазените ръце и за момент пръстите му докоснаха пръстите на предишния му собственик.

И през него пробяга електричество, усещане, което не приличаше на нищо преживяно до този момент — невероятно чувство за яснота и лекота. Премина през тялото му като светкавица от чиста…

Джак отново покри брадатото лице и чувството моментално изчезна. Все така не погледна лицето на фигурата.