Матю Райли - Петимата велики воини

Кийрън извади нож „Боуи“, но случилото се след това бе твърде бързо, за да може да го проумее.

Още не беше извадил ножа, когато Джак вече беше скочил върху него. Сграбчи дясната му ръка. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Чертите на Джак бяха изкривени от ярост, която смрази Кийрън до мозъка на костите.

После с брутална сила и противно хрущене Джак му счупи китката. Кийрън изпищя и дясната му ръка се огъна гротескно, но писъкът му внезапно секна, когато Джак замахна с все сили странично с ножа, който все още бе в ръката на Кийрън.

Ирландецът замръзна, олюля се, все още на крака, с изцъклени очи. После от дълбокия хоризонтален разрез на гърлото му шурна кръв — на цели потоци.

Ужасените му очи гледаха право в Джак, но вече не можеше да произнесе нито дума.

За разлика от Джак.

— Ще се видим в ада — каза му той през зъби. — Защото точно там ще идеш, ненормално фанатично копеле.

Кийрън се свлече в прахта с вперени в небето мъртви очи.

Кийрън бе мъртъв, а Месоядния беше отлетял. Джак отиде да прегледа пострадалия си екип.

Първо слезе при Скай Монстър и близнаците при товарната рампа на „Халикарнас“ и разряза пластмасовите им белезници.

Оказа се, че Скай Монстър е в безсъзнание — Кийрън го беше напръскал с някакъв спрей малко след като Мечо Пух и Стреч бяха влезли в мината. Когато дойде на себе си, пилотът повърна.

Близнаците също бяха упоени от Кийрън малко след пристигането им при мината — в бутилките им с вода беше сипано някакво сънотворно. Когато най-сетне се събудиха, бяха пребледнели и ги цепеше глава, също като Скай Монстър.

Междувременно Джак качи Мечо Пух и Стреч в лечебницата на „Хали“.

Заради унищожения колесник помещенията на самолета бяха килнати, но цялата апаратура работеше и в рамките на два часа, като работеше методично — Хор бе кацнал зад него, Джак Уест закърпи хората си.

В късния следобед на 19 март, сряда, Джак излезе от лечебницата, след като бе почистил раните на Стреч и Мечо Пух и ги бе упоил със силни успокоителни. Скай Монстър беше на пилотското място и продължаваше да повръща в една кофа на всеки петнайсет минути.

Близнаците бяха в главния салон. Все още бяха бледи. Пиеха „Гастролайт“.

— Е, какво е положението? — попита Лаклан, когато Джак влезе при тях и се тръшна в една седалка. — Тук ли завършва мисията ни, само на крачка преди финала?

Джак не отговори.

Погледът му бе прикован в пода.

— Месоядния разполага с всичко, което му е нужно — рече най-сетне. — У него са трите пречистващи камъка — Философският, Огненият и Чашата на Рамзес. Разполага също и с вода от извора, последния Стълб, двете плочки на Тутмос за заклинанието, както и с Лили и Александър, които да го прочетат…

— … а също така знае местоположението на Шестия и последен Връх, предполагам — каза Лаклан.

— Който ние така и не открихме — добави Джулиъс.

— Трябва да стигна до този Връх — тихо каза Джак. — Трябва да измъкна Лили и да спра Месоядния, преди да е извършил последната церемония.

— Джак! Слушаш ли ни изобщо? — попита Джулиъс. — Така и не открихме къде се намира последният Връх!

Джак се обърна към него. Лицето му бе спокойно и съсредоточено.

— О, аз зная къде е последният Връх.

— Какво!? — възкликна Джулиъс.

Хор го изгледа остро.

— Знаеш къде е последният Връх? — повтори Лаклан.

— От доста време — рече Джак. — Мисля, че Магьосника също се досещаше. Светлинното шоу при Стоунхендж не беше достатъчно само по себе си, но заедно с някои други фактори, които излязоха на бял свят, то ми помогна да намеря отговора.

— Какво искаш да кажеш? — попита Лаклан. — Какви други фактори?

— Китайската финансова помощ за Чили преди два месеца — каза Джак. — Надписът от Египет: „Самотен бехен стои на стража на входа на най-великото светилище“. Разбира се, основният ключ бе изображението от щита на Чингис хан — на крайбрежен хълм с изправена на него фигура.

Джулиъс не можеше да се сдържа повече.

— Стига де, Джак! Кажи къде е, мътните да го вземат!

Джак тъжно сви рамене.

— Всъщност вече си бил там, Джулиъс. Ти също, Лаклан. Шестият връх е в Тихия океан, под Великденския остров.

— Малко съм тъп и схващам бавно — каза Лаклан, — но как всички тези неща сочат към Великденския остров?

Джак включи най-близкия компютър и зареди една от снимките на близнаците от Стоунхендж:

— Виждате ли горната лява част? Почти всичко е само океан. Реших, че може би е Тихият океан и че сушата вдясно е западният бряг на Южна Америка. Но това беше прекалено свободно предположение. Едва после видях рисунката на обобщителния лист на Магьосника…