Матю Райли - Петимата велики воини

Вълка се взираше в покрития от ниски буреносни облаци и забулен в дъжд остров.

И ако през целия път беше ядосан, след трийсет минути, когато стъпи на сушата, беше направо бесен.

На летището на острова вече беше кацнал черен „Туполев-144“.

20 март 2008 (Велики четвъртък)

17:30 30 минути преди последния краен срок

„Мао Дзедун“ хвърли котва срещу северозападния нос, а „Китай“ се установи в южната част, недалеч от единственото летище на острова.

„Китай“ се издигаше над градчето Ханга Роа. Единственото селище на Великденския остров изглеждаше дребно и незначително в сравнение с него.

Китайските войски се изсипаха на сушата и заповядаха на трите хиляди жители да останат по домовете си. Задачата им не бе трудна — поради проливния дъжд повечето от местните така и така се бяха изпокрили.

По инструкции на Вълка „Мао Дзедун“ беше преместен на няколко километра от северозападния нос — от север към острова се движеше четворно цунами и когато пристигнеше, крайбрежните води щяха да се отдръпнат и да оголят дъното. Самолетоносачът трябваше да се намира достатъчно далеч, за да не заседне.

Четири прехващача МИГ-26 и един самолет за ранно предупреждение излетяха на патрул, за да не допускат неканени гости.

Накрая Вълка се зае с най-важната задача — поведе челния отряд и слязоха на стръмния северозападен нос. Сонарът бе установил голям подводен вход в основата на скалата, подобен на входовете за Втория и Третия връх. На възвишението над отвесната скала Вълка видя руините на самотната платформа за моаи, известна като Аху Вай Мата.

Статуята, която лежеше пред подобната на сцена платформа, бе една от четирите редки моаи, изсечени от базалт, и беше от най-древните на острова — от ранния период, когато изображенията са били по-къси и с по-плоски лица. Една от статуите, за които се подозираше, че са били създадени преди пристигането на полинезийците.

Вълка видя, че ако беше изправена, тя идеално щеше да отговаря на изображението на входа на този връх, представено върху яйцето на дракона.

— Първото цунами наближава! — извика Мао.

— На това разчитам! — отговори Вълка, като се мъчеше да надвика вятъра. — Месоядния вече е вътре. Предполагам, че е използвал водолазни костюми, за да влезе. Но сега морето е твърде бурно за това! А и няма да имаме нужда от водолазна екипировка. Когато вълната приближи, океанът ще се отдръпне и ще влезем. Кажи на хората си да са готови за спускане!

Минути по-късно, точно както беше предсказал Вълка, водите северно от Великденския остров внезапно се отдръпнаха на цели петстотин метра — отстъпиха в широка разпенена дъга и оголиха пясъчното дъно на океана.

Точно под позицията си на върха на скалата Вълка видя внушителния вход на Шестия връх. Също като в Хокайдо, той бе правоъгълен, с размерите на хангар и изсечен в основата на отвесната каменна стена.

Мао ахна.

— Добре! — извика Вълка. — Спуснете въжетата!

Без да губи нито миг, челната група — Вълка, Мао и петима китайски парашутисти — се спусна по вече оголената скала и стъпи на мокрия пясък непосредствено пред огромния каменен вход.

Вълка погледна навътре и отново видя зала с множество колони, която се губеше в мрака и завършваше със стъпала — точно както беше в Хокайдо.

— Вътре! Преди да е връхлетяла вълната! — извика той.

И тъкмо да се затича, по радиостанцията се разнесе развълнуван глас. В първия момент Вълка не повярва на ушите си.

— Сър! Засечен вражески самолет! „Боинг 747“, стелт сигнатура! Приближава с голяма скорост по права линия! Идва точно към нас!

„Халикарнас“ излезе от облачния слой и продължи да се спуска под малък ъгъл.

Не зави. Не се отклони. Летеше по абсолютно права линия.

Миг преди да изчезне от екраните им, китайските оператори на радарите на „Мао Дзедун“ и на самолета им за ранно предупреждение засякоха по-малка сигнатура, отделяща се от големия „Боинг 747“.

Вълка ги беше предупредил, че синът му има комплект десантни криле „Гълуинг“ от въглеродни нишки и понякога ги използва за тайно въздушно проникване. Както и можеше да се очаква, сега също го правеше.

„МИГ“-овете бяха изпратени със заповед да свалят „Халикарнас“, след което да открият и унищожат десантчика.

Но когато стреляха по неотклонно спускащия се самолет, той започна да излъчва същинска буря от електромагнитни смущения и ракетите им профучаха покрай него. Опитаха с картечници, но те се оказаха още по-безполезни. Пилотите нямаха представа, че в самолета има „косове“, включени на максимална мощност, така че сега „Хали“ разполагаше, макар и за кратко, със собствено устройство, способно да защити цял самолет.