Матю Райли - Петимата велики воини

Джак предположи, че макар да води през гората от шипове, пътеката е осеяна и с капаните на Върха, които можеха да се преодолеят с помощта на рамката от златната плочка. И наистина, малко по-надолу видя Вълка, Мао и хората им да бързат по пътеката; главите им се подаваха и скриваха между шиповете.

Часът беше 17:51.

Последният Стълб трябваше да бъде положен в 18:00, в момента на двойното равноденствие.

И тогава Джак видя Месоядния.

Намираше се много пред Вълка, всъщност вече беше на терасата, която водеше през бездната до пирамидата. Йоланте, Даян Касиди, Лили и Александър бяха с него, както и четирима телохранители от Спецназ.

Върху редица каменни пиедестали до него лежаха четирите Рамзесови камъка, които му трябваха — Огненият камък, Философският Камък, Чашата на Рамзес и Двойната плоча на Тутмос.

На отделен пиедестал пък бяха поставени заредените вече пет Стълба, отнети от различните участници в това начинание.

А в ръцете на Месоядния беше Шестият стълб, Стълбът на Исус, открит от Джак в римската солна мина. От него капеха капки.

Докато „Халикарнас“ правеше впечатляващото си явяване, Месоядния тъкмо завършваше двойното пречистване на Шестия стълб в напълнената с изворна вода Чаша. Рязко се обърна, когато чу гръмкия трясък на спиращия самолет, и се усмихна. Уест Младия никога не се отказваше — дори когато изоставаше безнадеждно.

Но както Месоядния знаеше и както Джак вече виждаше, простият факт бе следният — Месоядния имаше голяма преднина и не можеше да бъде догонен.

Никой не можеше да стигне навреме до него. Вълка не бе в състояние да го направи, Джак — още по-малко. Месоядния щеше да положи Шестия стълб и да спаси света от Тъмната звезда — и наред с това щеше да получи шестата и последна награда — власт.

Джак прецени ситуацията. Беше пристигнал последен в тази тройна надпревара. Нямаше начин да изпревари Вълка по пътеката, освен ако не мине директно над гората от шипове…

Обърна се.

„Халикарнас“ — раздран, очукан и само с едно останало крило — се люлееше на ръба на фунията, задържан само от закачилия се за него десен двигател.

— Това си е чисто мамене, но… — каза той, загледан в самолета. — Майната му.

Забърза към „Хали“.

След трийсет секунди беше в пилотската кабина. Настани се на седалката, свали предпазния капак и погледна четирите ключа — ключове, които в случай на опасност освобождаваха четирите двигателя от крилете на самолета. Всички турбореактивни машини имаха подобен предпазен механизъм.

Джак потупа самолета за последен път.

— Благодаря за спомените, миличък. Съжалявам, че трябва да ти го направя.

И превключи ключа за освобождаване на външния десен двигател на „Халикарнас“.

Механизмът на крилото рязко се взриви и огромният цилиндричен двигател, висящ под него, се отдели. Не падна далеч, тъй като вече беше заклещен на ръба на стръмния склон.

Но „Халикарнас“ се раздвижи.

Освободен от върха, той започна да се плъзга — отначало бавно, после все по-бързо — надолу по гигантската фуния.

Гледката на плъзгащия се по тунела на Шестия връх „Халикарнас“ не можеше да се опише другояче, освен като изумителна.

Разнебитеният черен самолет, вече само с едно крило, се пързаляше по осеяния с шипове под, алуминиевият му корем стържеше по остриетата и издаваше сцепващо тъпанчетата скърцане, сякаш някой драска с нокти по черна дъска.

„Хали“ се спускаше и набираше скорост.

Движеше се все по-бързо и по-бързо, вече сипеше искри около себе си. Писъкът на метал върху шиповете раздираше въздуха.

Вълка го видя — видя как грамадният черен самолет пресича лъкатушещия път и продължава направо към бездната — право надолу.

— Мамка му! — изрева той.

Самолетът вече се носеше с пълна скорост по склона. Въпреки огромните си размери изглеждаше незначително дребен на фона на обърнатата пирамида и фунията. Приличаше на играчка в сравнение с гигантското древно съоръжение.

Долу на терасата Месоядния се обърна и челюстта му увисна от изненада.

За пръв път в професионалния му живот нещо нарушаваше невъзмутимата му самоувереност. За пръв път някой беше направил нещо, което той изобщо не беше очаквал.

Смразен от ужас, Месоядния гледаше как големият черен „Халикарнас“ се носи по склона към него и хвърля искри във всички посоки.

После огромният нос на боинга проби подобната на укрепление структура около бездната и древните блокове се разхвърчаха, западаха по терасата и в пропастта. Хората на Месоядния се втурнаха да търсят прикритие. Даян Касиди се сви зад един каменен пиедестал. Йоланте и двете деца клекнаха зад съседния.