Матю Райли - Петимата велики воини

Джак беше ужасен.

Обърна се към Лили. Лицето й бе изкривено от ярост. Стискаше здраво блестящия Стълб в ръката си.

„Стълбът й дава тези сили — помисли той. — Той подхранва гнева й…“

— Лили, скъпа… — започна Джак.

Тя се обърна към него, черните й очи проблеснаха… и тя примигна и го позна.

И този момент на разпознаване, този сблъсък между любовта и цялата омраза, надигнала се в нея, се оказа твърде много за мозъка на малкото момиче.

Лили припадна и се свлече на земята, Стълбът се изплъзна от ръката й и спря на самия ръб на бездната.

И Джак остана до нея на терасата, с блестящия Стълб в краката му, с огромната пирамида над него, с бездънната пропаст долу и с един човек, който му препречваше пътя — баща му.

Погледът на Вълка не се откъсваше от Стълба в краката на Джак.

— Джак — рече той, — помисли си. Който държи това нещо, може да направи каквото си поиска. Може да подчини на волята си всеки, може да убива само с мисъл, може да владее абсолютно, без ограничения или…

— … съвест — довърши Джак.

Разнесе се глух грохот. Предизвиканата от Лили каменна лавина беше отслабила стената, поддържаща „Халикарнас“, и огромният „Боинг 747“, който бе кацнал застрашително над терасата, всеки момент щеше да рухне на нея.

— Аз бих могъл да наложа мир на света — каза Вълка. — Мир чрез заплахата от употреба на върховната сила.

— Няма такова нещо като доброжелателен диктатор, татко…

— Тогава какво ще кажеш да го вземеш ти? Хайде, направи го — подкани го Вълка. — Почувствай силата. Почувствай как тече през теб. Знаеш, че го искаш.

Джак погледна надолу към сияещия Стълб. Той просто си лежеше в краката му — цялата власт на света…

Погледна Стълба, погледна и Лили, която лежеше до него със затворени очи и дишаше плитко. И в този момент дълбоко в сърцето си осъзна нещо.

Не искаше.

Не искаше да го вземе.

Не искаше да властва над никого.

И точно в този миг Джак осъзна с абсолютна яснота, че не е като баща си…

Куршумът го улучи в гърдите, но не успя да пробие бронираната жилетка, а само го завъртя и едва не го изхвърли от терасата.

Джак се просна по корем на самия ръб на терасата, краката му увиснаха над бездната.

Вдигна очи и видя втурналия се към Стълба Вълк. Всичките му приказки за власт и мир бяха само залъгалка, която целеше Джак да откъсне очи от него за мига, който му бе нужен да извади пистолета си и да стреля. И номерът бе успял.

Стълбът беше на педя от ръцете на Джак. До него Лили продължаваше да лежи в несвяст.

Пръстите на Джак задраскаха по гладките камъни на терасата, мъчеха се да се доберат до Стълба.

Чу как „Халикарнас“ изстена отново, видя как няколко камъка и хоросан се откъсват под него. Последни напъни преди падането…

И тогава, миг преди втурналият се Вълк да стигне до Стълба, Джак се пресегна отчаяно… и не хвана сияещия диамант — не искаше да го прави — а вместо това го блъсна с все сили и го запрати към отсрещния край на терасата.

Вълка се метна след него.

Но Джак знаеше, че е постигнал целта си. Беше ударил Стълба достатъчно силно, за да го плъзне по продълговатата тераса и…

… през ръба, в бездната.

Сияещият Стълб, зареден със смъртоносната си мощ, прелетя през ръба и се понесе в бездънната пропаст, за да изчезне завинаги.

Вълка го гонеше до самия край, метна се да го хване, но бе твърде късно.

Джак го гледаше как рухва на колене на самия ръб на терасата и надава отчаян рев — само за да бъде върнат рязко в реалността от внезапен грохот.

Надвисналият над терасата „Халикарнас“ най-сетне изгуби опора и рухна от стената на укреплението.

В някакво тъмно кътче на ума си Джак осъзна, че вече е виждал всичко това.

При Третия връх в Хокайдо, точно след като двамата с Вълка бяха положили Третия стълб, когато и двамата се бяха вкопчили в диаманта с окървавените си ръце.

Тогава Джак беше получил странно видение — как пада в бездна под Връх, а до него пада черен „Боинг 747“ с едно крило.

„Наградата за полагането на Третия стълб“ — помисли той и го побиха тръпки.

Зрение.

Спомни си коментарите на Магьосника за египетския ритуал, при който жрецът хващал предмет с окървавената си ръка и получавал видения; а също така и твърдението на Лао Дзъ, че зрението е може би способността да видиш собствената си смърт.

Значи това беше. Смъртта му.

Но това не означаваше, че не бива да се опита да я избегне.

Джак превъзмогна пулсиращата болка в гърдите и по цялото си измъчено тяло, събра последните си капки сила, вдигна Лили и с олюляване я помъкна към безопасния край на терасата точно когато „Хали“ се стовари върху нея с оглушителен трясък!