Матю Райли - Петимата велики воини

Колкото до самите пет Стълба, които бяха останали, сега те се намираха в малката солна мина до езерото, в помещение с бели стени, запечатано със солни кристали, зад дървена врата, изписана от Лили с йероглифите на Словото на Тот.

И там, невидими за човешки очи, Стълбовете блестяха, течните им сърцевини сияеха ярко.

Докато Стълбовете останеха тук, скрити от света, далеч от човечеството и човешката жажда за власт, техните награди щяха да си останат неизползвани, колкото и могъщи, смъртоносни, спасителни или изключително важни да бяха.

Джак беше казал на шефовете си, че всички Стълбове са изчезнали по време на сблъсъка при последния Връх, че са паднали с Вълка и Шестия стълб в бездънната пропаст и са изгубени завинаги. Новината беше посрещната с известно мърморене, но накрая бе приета без повече въпроси — в края на краищата Джак бе спасил света както от унищожение, така и от тирания.

Така или иначе, човечеството трябваше да се оправя само, без познанията и способностите на прочутите Стълбове.

Зоуи се пресегна и хвана ръката му. Сега и двамата имаха сватбени халки — гражданската церемония се бе състояла миналата седмица.

— И тъй, светът отново е спокоен — рече Зоуи.

— Честно да си кажа, това определено ми харесва — отвърна Джак.

— Добре че онези хора, които и да са те, са построили Машината — каза Зоуи. — Спасиха ни задниците. Но едно все не ми дава покой — те самите в крайна сметка не са оцелели. В един момент цивилизацията им е изчезнала, колкото и развита да е била технологично.

Джак сви рамене.

— Земята е на повече от два милиарда години, Зоуи. А само за някакви си пет хилядолетия нашата версия на човечеството е стигнала от пещерите, лова и събирателството до космическите пътешествия. Строителите на Машината са били цивилизация, която се е издигнала до огромна висота, а после… кой знае? Може да ги е покосила някаква болест. Може да са се самоунищожили. Може да ги е заличил някой заблуден астероид, който не са успели да забележат. Цивилизациите се издигат и умират, след което всичко започва отново. Така е устроен светът. Нашата цивилизация също ще загине някой ден — и да, ние самите можем да предизвикаме гибелта й — само че това няма да се случи сега, поне не и докато аз имам думата.

Зоуи се усмихна и извади бележник.

— Знаеш ли, има още едно нещо, което така и не разгадахме.

— Какво по-точно?

— Самоличността на Петия велик воин. Ще ти прочета откъсите.

Зоуи отвори бележника.

— „Смъртна битка, между баща и син, единият се бие за всички, а другият — за един“. „Петият ще се изправи пред най-голямото изпитание и ще трябва да реши дали всички да живеят, или да умрат“. Както казах, така и не открихме кой е Петият воин.

Вгледа се внимателно в Джак. Той продължи да се взира с присвити очи в хоризонта, макар да усещаше погледа й.

— Ти беше при последния Връх по време на Второто пришествие, при завръщането на Тъмното слънце — рече Зоуи. — Ти се изправи срещу баща си и според онова, което ми разказа, си можел да вземеш онзи Стълб и да овладееш невероятната му сила. Можел си да промениш коренно живота на Земята, да я владееш или да оставиш Вълка да го направи. Но като си го хвърлил в бездната, ти си решил нашата съдба, решил си дали човечеството ще живее, или ще умре.

— Може и така да е — невинно рече Джак.

— Ох, боже мой… — промълви Зоуи. — Знаел си го, нали?

— Е, хрумна ми.

Зоуи поклати глава.

— Божичко, така и няма да го кажеш, нали? Джак Уест-младши… ти си Петият велик воин.

Джак се обърна към нея и се усмихна.

Както винаги, най-големите благодарности са към прекрасната ми съпруга Натали заради това, че угажда на всичките ми творчески прищевки (да, имам ги) и че дойде с мен на незабравимото пътуване до Великденския остров за събиране на информация.

Трябва също така специално да благодаря на прочутия футурист, художник и филмов декоратор Рон Коб, който щедро ми позволи да използвам в тази книга концепцията му за десантните капсули PA-27. Рон е проектирал космически кораби и извънземни за холивудски филми, както и реални военни приложения като десантните капсули, така че за мен бе голяма привилегия да обсъдя с него бъдещето на въздушните нападения. Благодаря, Рон!

Искрени благодарности и на всички водачи от „Експлора Лодж“ на Великденския остров — Нико, Тито и особено на Йойо, който ни заведе с Натали до Аху Вай Мата на отдалечения северозападен нос. Ако искате да разгледате наистина добре Великденския остров, горещо ви препоръчвам „Експлора Лодж“.