Матю Райли - Петимата велики воини

„Халикарнас“ се плъзна от мястото си, рухна върху терасата на три метра от стената и преряза камъка като някаква колосална брадва. Почти цялата тераса се откъсна от подобната на укрепление структура и полетя в бездната в мига, в който Джак и Лили скочиха на малката запазила се част до стената.

Джак се завъртя точно навреме, за да срещне погледа на баща си.

Все още легнал по корем в края на терасата, със свити в отчаяни юмруци ръце, Вълка се взираше невярващо в падащия „Халикарнас“.

И в този кратък миг Джак видя ужаса на откровението, изписан на лицето на баща му — необузданото преследване на силата на последния Стълб бе довело до края на Вълка. Именно то го бе поставило в това фатално положение. Желанието му за абсолютна власт щеше да го убие.

Ударена от масивното туловище на „Халикарнас“, великолепната тераса се откърши и пропадна в бездната, като отнесе и Вълка.

Вълка падаше.

Погледна нагоре и видя как обърнатата пирамида на Шестия връх се отдалечава бързо, става все по-малка и по-малка. После черната сянка на еднокрилия „Халикарнас“, който падаше след него, закри гледката.

Вълка също бе виждал тази картина — по същото време, по което я бе видял и Джак, когато двамата заедно сграбчиха Третия стълб с окървавените си ръце; само че върху Стълба бе кръвта на Вълка, а не на Джак, така че двамата бяха видели именно неговата смърт.

Така Джак Уест-старши, мъжът, известен като Вълка, полетя в бездънния мрак след всемогъщия Стълб и, подобно на него, изчезна завинаги.

Излизането от Върха отне доста време, но след месеците надпревара с небесния часовник Джак изобщо не бързаше.

Лили дойде на себе си, замаяна и изтощена, без абсолютно никакъв спомен за убийствената си демонстрация на власт.

Джак поднесе манерката си към устата й и тя предпазливо отпи.

После заедно с Александър понесоха пълната колекция от Стълбове и Рамзесови камъни на Месоядния навън.

Йоланте не направи опит да открадне или вземе артефактите. Изглежда, бе стигнала до негласно споразумение с Джак — ще й бъде позволено да излезе жива оттук, стига да не причинява повече неприятности.

Навлякоха водолазната екипировка, с чиято помощ Месоядния и хората му бяха проникнали във Върха през наводнения вход.

— Помниш ли как се използва това? — попита Лили Александър.

Той не отговори. След като беше видял изпълнението на сестра си, изглеждаше вцепенен от ужас пред нея.

— Ела, ще ти покажа как се прави — рече тя.

— Как смяташ да минеш през китайските кораби? — малко колебливо попита Йоланте.

Джак не й обърна внимание, а включи радиостанцията си.

— Тук ли си, Джей Джей?

Слушалката се изпълни с пращене.

— Чувам те, Джак — отговори гласът на Морския рейнджър. — Чакам вече няколко дни. Не бях сигурен, че ще се появиш.

— Че как няма да се появя — уморено рече Джак. — Готови сме за подводно измъкване. На северозападния нос сме.

— Плувайте навътре и оставете течението да ви понесе на изток покрай северния бряг. Ще ви чакам.

И така четиримата заплуваха през вече потопената входна зала с колоните. За по-сигурно Джак беше привързал децата за себе си. Когато излязоха от огромния вход, усетиха тегленето на силното океанско течение, което ги понесе на изток, далеч от военните кораби на китайците.

Не се съпротивляваха на течението. Просто го оставиха да ги понесе покрай северния бряг на Великденския остров и още няколко километра на изток, където ги посрещна „Индийски нападател“ на Дж. Дж. Уикам.

Влязоха през един люк и старата подводница клас „Кило“ отплава на юг, далеч от обърканите китайски самолетоносачи, които продължаваха да пазят Великденския остров.

24 март 2008

Четири дни след последния краен срок

Джак и Лили се втурнаха в импровизираната лечебница, организирана в бившето леговище на Месоядния.

Зоуи, Алби и Лоуис лежаха на военни койки, почистени и будни. До тях, също на койка, беше Астро, а до него шейх Анзар ал Абас, заобиколен от Мечо Пух, Стреч, близнаците, Скай Монстър и група въоръжени мъже от полка на Мечо Пух.

Джак и Лили бяха долетели веднага щом Морския рейнджър успя да ги остави в приятелска държава, в този случай — в Нова Зеландия.

Лили се втурна към Алби.

Джак се насочи право към Зоуи.

— Добре ли си? — Лили прегърна силно Алби.

— Добре сме — отвърна той. — Пух и Стреч пристигнаха точно преди да ни свърши кислородът.